Кейт Мортън - Изплъзване от времето

Хана не спираше да пише ожесточено.

— Разказах ли ти за медения си месец? — насочи Фани вниманието си отново към по-малката сестра.

— Поне хиляда пъти.

— Флоренция е най-романтичният град, който съм виждала — несмутена от нищо подхвана Фани.

— Той е и единственият град, в който си била извън Англия.

— Всяка вечер след вечеря се разхождахме с Годфри покрай река Арно. Купи ми онази красива огърлица от малко магазинче на Понте Векио. В Италия се чувствах като съвършено друг човек. Направо преобразена. Един ден се качихме на крепостта „Белведере“, откъдето се разкрива страхотна гледка към Тоскана. Такава красота, че сълзи бликнаха от очите ми. Ами художествените галерии! Има да се видят страшно много неща. — Очите й се стрелкаха към писалището, където ръката на Хана не спираше да се движи по листа. — А какви интересни хора срещаш по време на пътуването. На кораба например имаше един тип, който пътуваше за Кайро. Никога няма да се сетиш какво щеше да прави там. Беше тръгнал да търси заровени в земята съкровища. Направо не повярвах на ушите си, когато ни разказа. Излиза, че след смъртта им древните са ги заравяли заедно с накитите им. Стори ми се голямо прахосничество. Доктор Хъмфри обясни, че било свързано с религията им. Чухме невероятни неща. Покани ни да го посетим на разкопките, ако случайно минаваме от там.

Хана бе спряла да пише.

Тънка усмивка пробягна по лицето на Фани и тя продължи:

— Годфри беше доста скептичен от чутото и предположи, че човекът си измисля, но на мен ми се видя извънредно интересно.

— А хубав ли беше? — попита Емелин.

— О, да — въздъхна Фани и спря за миг, правейки се, че търси най-подходящите думи. След това се върна към сценария. — През двата месеца на своя брак преживях толкова вълнения, колкото не съм имала през целия си живот. — Тя погледна изпод вежди гърба на Хана и извади най-силната си карта. — Преди да се омъжа, си мислех, че когато имаш съпруг, ти губиш себе си. А сега откривам, че става точно обратното. Никога не съм се чувствала толкова… Толкова независима. Никой не се стряска, когато кажа, че излизам да се разходя например. Може дори да ме помолят да придружавам теб и Хана, докато се омъжите. Имате голям късмет, че разполагате с мен — подсмръкна тя високомерно, — а не с някоя тъпа старица.

Емелин бе искрено изненадана, но Фани дори не забеляза, тъй като цялото й внимание бе насочено към Хана, чиято писалка лежеше неподвижно до листовете й. Очите на Фани просветваха доволно.

— Е — въздъхна тя, докато нахлузваше обувката си върху пострадалия крак, — колкото и да ми е приятно във вашата компания, налага се да си тръгвам. Съпругът ми всеки момент ще се върне от разходката си и вече се затъжих за някого, с когото да преведа сериозен разговор.

Тя се усмихна мило и напусна стаята с високо вдигната глава. Единственото, което нарушаваше гордата й осанка, бе лекото накуцване.

Емелин отиде до грамофона, пусна нова плоча и започна да се върти в стаята в такт с музиката. Хана все така седеше пред писалището с гръб към нея. Сключила пръсти, опряла лакти на плота, а брадичката си — на оформилия се от ръцете й малък мост, бе зареяла поглед към полята, които се виждаха през прозореца. Виждах колко дълбоко се е замислила, докато бършех прахта от корниза.

Следващата седмица компанията започна да се събира. Гостите веднага се включиха в забавленията, организирани от домакините. Едни се разхождаха из имението, други седнаха да играят бридж в библиотеката, а най-енергичните отидоха да се фехтуват в гимнастическия салон.

След огромния труд, който положи за цялата организация, лейди Вайълет рухна и се наложи да остане в леглото. Лейди Клементайн тръгна да си търси компания другаде. Привлечена от движещите се лъскави остриета на рапирите, тя се настани в коженото кресло, оставено в гимнастическия салон. Когато започнах да сервирам следобедния чай, я заварих да води задушевен разговор със Саймиън Лъкстън.

— Вашият син се фехтува добре — чух я да казва, докато сочеше единия от участниците в състезанието, чието лице, естествено, бе скрито зад шлема — за американец.

— Може да говори като американец, лейди Клементайн, но ви уверявам, че е завършен англичанин.

— Така е — отговори възрастната жена.

— Дуелира се като истински англичанин. Измамно просто. Този стил ще го вкара в Парламента при скорошните избори.

— Чух за кандидатурата му — рече лейди Клементайн. — Сигурно ви е много приятно.