Кейт Мортън - Изплъзване от времето

Саймиън се бе надул повече откогато и да било.

— Синът ми има отлично бъдеще.

— Той със сигурност олицетворява всичко онова, което ние, консерваторите, очакваме да видим в един член на Парламента. По време на последното събиране на чай, което организирах за жените консерваторки, стана дума, че много ни липсват способни и добри мъже, които да управляват като Лойд Джордж например. — Тя хвърли одобрителен поглед към Теди. — Струва ми се, че синът ви може да се окаже точно такъв мъж. С най-голямо удоволствие бих дала гласа си за него, ако се уверя в качествата му. Естествено, остава и дребният въпрос за съпругата.

— Теди няма съпруга — отвърна Саймиън и по тона му личеше, че според него това не е съществен проблем.

— Точно там е работата, господин Лъкстън.

Саймиън сбърчи чело в недоумение.

— Някои от дамите не са така либерални като мен… — започна лейди Клементайн. — За тях липсата на съпруг е мярка за липса на характер. Семейните ценности са твърде важни за нас. Мъж на известна възраст и без жена… Хората започват да се питат.

— Просто не е срещнал подходящото момиче.

— Естествено, господин Лъкстън. Това го знаем вие и аз. Но останалите дами… Поглеждат сина ви и виждат един добре изглеждащ мъж, който има много какво да предложи, а няма съпруга. Не можете да им се сърдите, че се питат защо. Ами ако няма вкус към женската хубост? — Тя повдигна вежди въпросително.

Лицето на Саймиън пламна от възмущение.

— Синът ми не е… Никой мъж от семейството не може да бъде обвинен в…

— Разбира се, господин Лъкстън — спокойно отвърна лейди Клементайн, — и добре разбирате, че това не са мои разсъждения. Предавам само мнението на някои дами. Те искат да знаят, че един мъж е наистина мъж. А не само естет. — Тя се усмихна леко и понамести очилата си. — Все едно, проблемът не е кой знае какъв, а и има много време. Той е много млад. Двайсет и пет, нали?

— На трийсет и една е.

— О! Излиза, че не е чак толкова млад. — Лейди Клементайн знаеше кога да остави мълчанието да говори от нейно име. И тя насочи вниманието си към пътеката на сражаващите се.

— Мога да ви уверя, госпожо, че Теди си е съвсем наред — обади се Саймиън. — Харесван е от много жени. Когато се почувства готов, ще си избере съпруга.

— Радвам се да го чуя, господин Лъкстън. — Възрастната жена продължи да гледа напред. Тя вдигна чашата към устните си и добави: — Просто се надявам това време да дойде скоро и той да избере наистина подходящо момиче.

Саймиън повдигна потрепващите си вежди.

— Ние, англичаните, сме големи националисти. Синът ви има толкова много други качества, но в очите на някои, особено сред хората от партията на консерваторите, той е малко нов. Надявам се бъдещата му съпруга да добави в брака им нещо повече, освен своите лични качества.

— Какво би могло да бъде по-важно от честта и личните качества на една жена, лейди Клементайн?

— Нейното име, семейството, възпитанието й — отвърна лейди Клементайн и проследи с внимание как опонентът на Теди го победи с последния си удар. — В новия свят тези неща се пропускат, но за Англия са от голямо значение.

— Успоредно с чистотата на момичето, естествено — рече Саймиън.

— Разбира се.

— И с почтителното отношение.

— Със сигурност — вече не чак толкова уверено се съгласи тя.

— Никоя от тези модерни жени не е за моя син, лейди Клементайн — заяви Саймиън и облиза устни. — Мъжете Лъкстън обичат жените ни да знаят кой е шефът.

— Много добре разбирам, господин Лъкстън.

Саймиън аплодира края на играта.

— Да знаеше само човек къде да намери такава млада жена!

Без да откъсва очи от спортното поле, лейди Клементайн заяви:

— Не мислите ли, господин Лъкстън, че много често, когато търсим нещо, не забелязваме, че то е пред очите ни?

— Така е, лейди Клементайн, така е — със стиснати устни се съгласи Саймиън.

Нямаше нужда от моята помощ по време на вечерята, така че не се срещнах нито с Теди, нито с баща му до края на този петъчен ден. Нанси ни каза, че ги заварила в разгорещен разговор в един от коридорите късно вечерта, но не стана ясно за какво са спорели. Когато в събота сутринта отидох да проверя огъня в дневната, Теди четеше сутрешния вестник в обичайното си ведро настроение и едва прикриваше колко се забавлява от неодобрението на лейди Клементайн на украсата с цветя. Току-що от Брейнтрий бяха пристигнали разкошни рози, а тя бе поръчала гергини. Беше много разочарована.