Кейт Мортън - Изплъзване от времето

Емелин направи неуспешен опит да овладее пристъпа на смях.

— Съжалявам, наистина. Много се извинявам — с трепереща долна устна рече тя. Ясно бе, че всеки миг отново ще прихне. — Какво да направя, като твоят крак е непрестанно на пътя на моя. Може би, ако стъпалата ти не бяха толкова големи… — И силите я напуснаха. Отново се запревива.

— Ако искаш да знаеш — с трептящ от възмущение глас започна Фани, — господин Кулиър от „Хародс“ каза, че имам красиви крака.

— Сигурно го е казал, особено ако ти взима двойно за едни обувки.

— Ах ти, неблагодарно малко…

— Стига, Фани! — вече поизтрезняла от смеха рече Емелин. — Само се шегувам. Наистина много съжалявам, че те настъпих.

Фани изсумтя нещо под нос.

— Нека опитаме отново валс. Обещавам този път да внимавам.

— Нямам никакво желание — отвърна Фани нацупено.

— Трябва ми време, за да си почине пръстът ми. Сигурно е счупен.

— Не може да е толкова сериозно. Не усетих да скачам отгоре му. Дай да видя.

Фани скри пострадалия крак от очите на Емелин, като седна на канапето.

— Мисля, че и без това направи достатъчно.

Емелин забарабани с пръсти по дръжката на стола.

— И как ще се упражнявам сега?

— Няма защо да се тревожиш. Чичо Бърнард е толкова сляп, че няма и да забележи, а вторият братовчед Джеръми обикновено не спира да разказва за войната и няма да забележи дори, че не знаеш стъпките.

— Нямам намерение да танцувам с прачичовци — заяви Емелин.

— Боя се, че нямаш кой знае какъв избор.

— Ще видим — вирна вежди Емелин.

— Какво имаш предвид? — поиска да знае Фани.

— Баба е убедила па да покани семейство Лъкстън.

— Искаш да кажеш, че Тиодор Лъкстън ще бъде тук? — пламна от вълнение лицето на Фани.

— Вълнуващо е, нали? Па смята, че не е редно на бала на Хана да се канят делови познати, но баба настоя.

— Гледай ти — не спираше да се вълнува Фани. — Най-сетне малко разнообразие — изкиска се тя. — И не кой да е, а Тиодор Лъкстън.

— Разбираш ли сега защо трябва да се науча да танцувам?

— Трябваше да помислиш, преди да скочиш върху крака ми.

— Да можеше па да ни изпрати на истински уроци във „Васани“. Никой няма да иска да танцува с мен, като не знам стъпките.

Устните на Фани се изкривиха в подобие на усмивка.

— Със сигурност не си родена танцьорка, Емелин, но няма защо да се тревожиш. Кандидати да танцуват с теб ще има много.

— Мислиш ли? — завъртя се момичето с престорената тревога на човек, свикнал да получава комплименти.

— Всички господа се очаква да поканят поне веднъж дъщерите на своя домакин, дори да са слончета.

Емелин се нацупи.

Набрала смелост от малката си победа, Фани продължи:

— Никога няма да забравя първата танцова вечеринка, на която ме поканиха. Сякаш беше вчера — в гласа й звучеше носталгията на жена, два пъти по-възрастна от нея.

— Предполагам, че с твоята грация и чар — завъртя театрално очи Емелин — кавалерите са чакали на опашка да танцуват с теб.

— Не бих казала. Не бях виждала толкова много възрастни мъже, които да чакат да стъпят върху пръстите на краката ми, за да могат да се върнат при старите си жени и да си поспят. Бях крайно разочарована. Всички блестящи мъже бяха на фронта. Ако не беше бронхитът на Годфри, никога нямаше да се срещнем.

— Беше ли любов от пръв поглед?

Фани сбърчи нос.

— Естествено, че не! На Годфри така му прилоша, че прекара почти цялата вечер в тоалетната. Доколкото си спомням, танцувахме само веднъж, май беше кадрил, като с всяка изминала минута той ставаше все по-зелен и по-зелен. Така и не изкара танца докрай. Тогава много се ядосах. Да не говорим колко се засрамих. След това не го видях месеци наред. Мина близо година, преди да се оженим. — Тя въздъхна и поклати глава. — Най-дългата година в моя живот.

— Защо?

Фани се замисли.

— Понякога си мислех, че след тази вечер животът ми ще се промени.

— А това не се случи, така ли?

— Промени се, но не в смисъла, в който очаквах. Преди това беше истински кошмар. Официално бях възрастен човек, а никъде не можех да отида без лейди Клементайн, без една прашасала стара дама да си вре носа в живота ми. Никога не съм била по-щастлива, откакто Годфри ми предложи. Това си беше сбъдната мечта.

Трудно бе човек да си представи как тумбестият, оплешивяващ и болнав Годфри Викърс е нечия сбъдната мечта.

Емелин сбърчи носле.

— Сериозно ли говориш?

— Хората се държат с теб по съвършено различен начин — започна Фани, впила поглед в гърба на Хана, — когато си омъжена. Достатъчно е да ме представят като госпожа Викърс и всички разбират, че не съм някоя глупачка, а омъжена жена, способна да мисли като възрастна.