Кейт Мортън - Изплъзване от времето

— А кога го реши? И за колко време смяташ, че…

— Обмислям го от много време. Познаваш ме, обичам доброто приключение.

Хана не сваляше очи от брат си. Беше разочарована от внезапната поява на Роби, лишаващо я от възможността да играят любимата Игра, но това, което току-що чу, бе поредно предателство.

— Па знае ли? — с леден глас попита тя.

— Не мисля — отговори Дейвид.

— Не вярвам да те пусне. — Долових в гласа й огромно облекчение и спокойствие.

— Няма да има избор — заяви Дейвид. — Ще разбере, че съм заминал едва когато стигна на френска земя.

— А ако все пак научи?

— Няма как да стане, защото никой няма да му каже. — Дейвид гледаше сериозно сестра си в очите. — Винаги може да изтъкне всякакви аргументи, но не може да ме спре. Решил съм го. Не желая да пропусна такава възможност само защото той е на друго мнение. Самостоятелен човек съм и крайно време е татко да го разбере. И само защото неговият живот е объркан…

— Дейвид! — остро и предупредително прозвуча гласът на Хана.

— Така си е — отвърна брат й. — Цял живот е бил под влияние на баба, оженил се за жена, която не е можела да го понася, проваля се във всичко, с което се залови.

— Стига, Дейвид! — Усещах възмущението в гласа на Хана, която се огледа за Емелин и очевидно остана доволна, че малката им сестра е достатъчно далеч, за да чуе. — Дължиш му малко повече лоялност. Засрами се.

— Не искам — сниши брат й гласа си — неговите огорчения да повлияят на моя живот.

— За какво си говорите вие двамата? — поиска да узнае Емелин и се доближи с шепа захаросани ядки. Усетила, че нещо не е наред, тя сбърчи чело. — Нали не се карате?

— Не, разбира се — усмихна се вяло Дейвид, забелязал гримасата на Хана. — Току-що казвах на Хана, че ще замина за Франция. На фронта.

— Гледай ти! И ти ли отиваш, Роби?

Младежът кимна безмълвно.

— Трябваше да се досетя — подхвърли Хана.

— Някой трябва да се грижи за този приятел — отбеляза Дейвид, направил се, че не чува Хана. Сетне се усмихна широко. — Няма да го оставя само той да се забавлява, я.

Имаше нещо особено в погледа му — възхищение или може би обич?

Хана също го забеляза и сви устни. Вече знаеше кой е причина за бягството на брат й.

— Роби иска да отиде на фронта, за да се спаси от своя старец — продължи Дейвид.

— Защо? — искаше да знае Емелин. — Какво е направил?

— Списъкът е дълъг — сви рамене Роби, — а и не е много весел.

— Подскажи ни само малко — не мирясваше Емелин и очите й светнаха от любопитство. — Сетих се! Казал е, че ще те заличи от завещанието си.

Роби се засмя със сух, тъжен смях.

— Не ми се вярва. Тъкмо обратното. — Той замислено въртеше една от играчките, наподобяваща ледена висулка, между пръстите си.

— Да не искаш да кажеш, че те е заплашил да те включи в завещанието си?

— Иска да си играем на щастливо семейство.

— А ти не искаш ли да си щастлив? — попита с равен глас Хана.

— Не искам да сме семейство. Предпочитам да съм сам.

— Аз пък не мога да търпя да съм сама — изчурулика Емелин. — Не мога без Хана или Дейвид. Не мога и без па.

— Различно е при хора като вас — тихо уточни Роби. — Семейството ти не ти е причинило нищо лошо.

— Да не би твоето да го е сторило?

Настъпи продължително мълчание, през което всички очи, включително и моите, бяха отправени към Роби. Не смеех да дишам дори. Вече знаех историята му. В нощта на неговата неочаквана поява в „Ривъртън“, докато господин Хамилтън и госпожа Таунсенд приготвяха набързо някаква вечеря и организираха настаняването му, Нанси ми бе доверила онова, което знаеше.

Роби беше син на Хейстинг Хънтър, наскоро удостоен с титлата „лорд“, учен, прочул се с откриването на нов вид стъкло, което може да се пече във фурна. Откритието му бе донесло и сериозно състояние. Беше купил огромно имение недалеч от Кеймбридж, където имало достатъчно място и за по-нататъшните му експерименти. Двамата със съпругата му обаче продължавали да водят живот на благородници земевладелци. Момчето, по думите на Нанси, се родило в резултат на кратка любовна връзка на лорд Хънтър с камериерка. Момиче от Испания, което едва-едва говорело английски. Когато коремът на момичето започнал видимо да нараства, той загубил интерес към нея, но се съгласил да я задържи в домакинството, като обещал да даде образование на сина си в замяна на нейното мълчание. Това мълчание докарало камериерката дотам да загуби разсъдъка си и най-накрая тя се самоубила.