Кейт Мортън - Изплъзване от времето

Настанена в центъра на канапето, с героична усмивка на пребледнялото лице седеше Емелин. От двете й страни бяха Хана и Дейвид, който милваше здравата й ръка. Порязаната китка, здраво стегната с бяло парче плат, според мен откъснато от престилката й, лежеше отпусната в скута й. Малко встрани пред тримата стоеше изправен Роби.

— Добре съм — съобщи Емелин, като ни видя. — Господин Хънтър се погрижи за всичко — тя изви зачервени те си очи към Роби. — Безкрайно съм му благодарна.

— Всички ние сме му благодарни — допълни Хана, без да откъсва очи от сестра си.

— Много впечатляващо, Хънтър — кимна и Дейвид. — Трябва да станеш лекар.

— А, не — побърза да възрази Роби. — Не обичам да гледам кръв.

Дейвид погледна към окървавените парчета плат на пода.

— И въпреки всичко свърши страхотна работа — отбеляза Дейвид и погали косата на малката си сестра. — Добре че не си като братовчедите, Ем. Като си помисля колко лошо се поряза само!

Емелин с нищо не показа, че го е чула. Тя не откъсваше очи от Роби и го съзерцаваше по начин, който ми напомни за господин Дъдли пред донесеното дърво. Напълно забравен, в краката й лежеше коледният ангел — със стоическо изражение, прекършени стъклени криле и покрита с кръв златиста пола.

„Таймс“

25 февруари 1916 г.

„АЕРОПЛАН ЩЕ СЕ ПРЕБОРИ С ЦЕПЕЛИНА. ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ГОСПОДИН ХАРТФОРД

(от нашия кореспондент)

Ипсуич, 24 февруари

Господин Фредерик Хартфорд, който ще произнесе утре в Парламента важна реч по повод въздушната отбрана на Великобритания, сподели с мен възгледите си по този жизненоважен проблем вчера в Ипсуич, където се намира неговият завод.

Господин Хартфорд, брат на майор Джонатан Хартфорд и син на лорд Хърбърт Хартфорд от Ашбъри, смята, че един лек, бърз едноместен аероплан от вида, предложен този месец от господин Луи Блерио в «Пти Журнал», ще се справи успешно с атаките на един цепелин.

Господин Хартфорд сподели също, че не вярва в ефективността на цепелините, които са тромави и лесно уязвими и според последните му проучвания са в състояние да действат резултатно само през нощта. Ако Парламентът даде съгласието си, господин Хартфорд е готов да спре временно производството на автомобили за сметка на производството на лекотоварни самолети.

Утре пред Парламента ще говори и финансистът господин Саймиън Лъкстън, който също има отношение към проблема за въздушната отбрана. Миналата година господин Лъкстън финансира няколко производители на автомобили, а съвсем наскоро — един завод за самолети недалеч от Кеймбридж.

Всички те вече започнаха производство на самолети за нуждите на войната.

Господин Хартфорд и господин Лъкстън са представители на старите и новите лица на Великобритания. Докато потеклото на Ашбъри може да се проследи до крал Хенри VII, господин Лъкстън е внук на миньор от Йоркшър, започнал сам своя бизнес на финансист, който развива доста успешно. Женен е за госпожа Естела Лъкстън, наследничка на състояние от американската фармацевтична компания «Стивънсън».“

Същата нощ горе на тавана двете с Нанси, свити на кълбо и долепили гърбове, правехме отчаяни опити да се стоплим. Зимното слънце отдавна се бе скрило зад хоризонта и сега сърдитият вятър люлееше шпицовете на покрива и се мъчеше да намери пролука през пукнатините в стената.

— Казват, че щяло да завали преди края на годината — прошепна Нанси и придърпа одеялото към брадичката си. — Право да ти кажа, вярвам им.

— Вятърът вие така, сякаш плаче бебе — обадих се аз.

— Не съвсем — възрази Нанси. — Прилича ми на много неща, но не и на детски плач.

Тази нощ Нанси ми разказа историята на децата на майора и Джемайма. Двете малки момчета, чиято кръв не можела да се съсирва и отишли в гроба едно след друго, сега лежали редом и студената твърда земя на гробището в „Ривъртън“.

Първият им син Тимъти паднал от кон по време на езда с баща си, майора, на територията на „Ривъртън“.

Момчето живяло след това четири дни и нощи, твърдеше Нанси, докато най-сетне виковете му секнали и малката му душа намерила покой. Било бяло като лист хартия, когато издъхнало — цялата му кръв се събрала в подутото рамо, откъдето се мъчела да излезе. Сетих се за книжката с детски стихове с красиви илюстрации, надписана за Тимъти Хартфорд.

— Ужасно бе да слушаш виковете му — сподели Нанси и сръчно изгони с крак последния студен въздух под одеялото ни. — Но изобщо не можеха да се мерят с нейните.