Кейт Мортън - Изплъзване от времето

Почина съпругата на известен писател. Романите за инспектор Адамс спират.

ЛОНДОН. Любителите на романите за инспектор Адамс, които с нетърпение очакват шестата книга за неговите приключения, ще трябва да чакат още дълго. Стана известно, че писателят Маркъс Маккорт е прекратил работа поради внезапната смърт на съпругата си Ребека Маккорт в резултат на аневризма.

Маккорт не беше открит за коментар, но източник, близък до съпрузите, заяви за нашето издание, че иначе достъпният писател отказва да говори за кончината на жена си и в резултат на внезапната й смърт се намира в творческа пауза. Английският издател на Маккорт «Реймс и Стокуел» също отказа коментар.

Съвсем наскоро правата за петте издадени досега романа за инспектор Адамс бяха продадени на американския издател «Форман Луис» за седемцифрена сума, която не се уточнява. «Престъплението говори за себе си» ще се появи на американския пазар през пролетта на 1999-а. Можете да поръчате и предплатите екземпляри в «Амазон».

Ребека Маккорт беше също писателка. Дебютната й книга «Пургаторио» е романизиран разказ за незавършената 10-а симфония на Густав Малер и бе номинирана за наградата «Ориндж» за литература през 1996 година.

Отскоро Маркъс и Ребека живееха разделени.“

Ще вали. Гръбначният ми стълб, особено в единия си край, е по-чувствителен към атмосферните промени от който и да е уред. Прекарах миналата нощ будна и стенеща от болки. Отдавна не помня да съм извивала така скованото си старо тяло: досадата прерасна в потиснатост, потиснатостта — в отегчение, което на свой ред се превърна в ужас. Ужас, че краят на нощта никога няма да настъпи и че завинаги съм заключена в този дълъг самотен тунел.

Но стига толкова. Отказвам да мисля повече за собствената си крехкост. Досадна съм вече на самата себе си. В крайна сметка трябва да съм заспала, защото се събудих на сутринта и доколкото се простира опитът ми, едното не може да се случи без другото. Нощницата ми се беше вдигнала почти до кръста и точно в този миг в стаята ми шумно влезе младо момиче с навити ръкави на блузата и дълга тънка плитка (естествено не така дълга като моята), устреми се към прозореца и със замах дръпна завесите и пусна дневната светлина. Момичето не беше Силвия и по това разбрах, че е неделя.

Елена — прочетох името й на табелката на гърдите — ме отведе под душа, здраво стиснала ръката ми, за да ме подкрепя. Направи ми впечатление цветът на лака върху ноктите й — цвят на черница, в силен контраст със снежнобялата кожа на ръката. Преметна плитката пред едното си рамо и започна да сапунисва тялото и крайниците ми и докато сваляше тънкия слой, покрил ме през нощта, си тананикаше непозната за мен мелодия. Когато най-сетне реши, че съм готова, ме остави да седна на пластмасовото столче и пусна душът да тече върху гърба ми. Топлата вода донесе огромно облекчение на скованите ми прешлени.

С помощта на Елена бях изсушена, облечена и напълно обработена, така че в седем и половина вече седях в стаята за закуска. Успях да преглътна парче препечена филия с вкус на гума и чаша чай, преди Рут да пристигне, за да отидем двете на черква.

Не съм прекалено религиозна. В интерес на истината, беше време, когато цялата ми вяра ме бе напуснала — тогава отправях искрени молби към милостивия Отец и не разбирах защо оставя земните си чеда да изпитват такива страдания. Сдобрихме се с Всевишния много отдавна. Възрастта често пъти води до примирение. Освен това Рут държеше да ходим на черква и мисля, че това е най-малкото, което мога да направя за нея.

Великите пости са време, когато душата търси себе си и се разкайва преди Великден. Тази сутрин амвонът бе загърнат в пурпурна драперия. Проповедта на тема вина и прошка бе много приятна. (Темата бе напълно подходяща, като се има предвид идеята, която се бе зародила в главата ми.) Свещеникът чете пасаж от Йоан: 14 и умоляваше енориашите си да не се поддават на внушенията на паникьорите, които предричат катастрофи, а да потърсят и намерят вътрешен мир чрез Христа. „Аз съм пътят, истината и животът.“ След това ни посъветва да вземем пример от вярата на апостолите на Христа в зората на първото столетие. С изключение на Юда, естествено. Какво ли да препоръчаш в примера на изменника, предал Исус за трийсет сребърника, обесил се по-късно от отчаяние?

Обикновено изминавахме пеша краткото разстояние по Хай Стрийт за по чаша чай в „При Маги“. Неизменно се отбивахме там, макар Маги отдавна да бе напуснала града с куфара си и съпруга на най-добрата си приятелка. Когато тази сутрин, хванати за ръце, крачехме бавно по склона на Чърч Стрийт, забелязах първите смели пъпки по обраслите с къпини пътеки.