Кейт Мортън - Изплъзване от времето

— Как да се справим? — попита Теди.

Лекарят поклати глава унило.

— Какво не бих дал, за да науча.

— Парите не са проблем — отвърна Теди.

Лекарят се намръщи.

— Има ли и друг свидетел?

— Сестрата на съпругата ми — отвърна Теди.

— Сестрата — отбеляза в бележника си лекарят. — Добре. Близки ли са?

— Много.

Лекарят насочи пръст към Теди.

— Доведете я. Подходът към този вид истерия е разговорът. Съпругата ви има нужда да прекарва време с някой, който е преживял същия шок.

Теди последва съвета на лекаря и неколкократно изпрати покана до Емелин, но тя отказваше да дойде. Не можела. Била твърде заета.

— Не разбирам — въздъхна Теди пред сестра си една вечер. — Как е възможно да пренебрегва собствената си сестра? След всичко, което Хана направи за нея?

— Не бих се тревожила — отвърна Дебора, повдигайки вежди. — От това, което дочувам, добре е, че стои настрана. Казват, че станала доста вулгарна. Последна си тръгвала от събиранията. Забърквала се с неподходящи мъже.

Беше вярно. Емелин отново се бе впуснала във водовъртежа на светския живот в Лондон. Превърна се в душата на компаниите. Снима се в редица филми — любовни, на ужасите. Откри своето амплоа — да играе мамената фатална жена.

Колко жалко, под сурдинка шепнеха в обществото, че Хана не можела да реагира по същия начин. Странно било, че го приемала толкова по-болезнено от сестра си. В края на краищата, Емелин беше излизала с този мъж.

Всъщност Емелин го приемаше достатъчно болезнено. Просто нейният начин да се справя бе различен. Смееше се по-силно и пиеше повече. Носеше се мълва, че в деня, когато загинала на Брейнтри Роуд, полицията открила бутилки бренди в колата й. Семейство Лъкстън потули този факт. Ако в онези дни имаше нещо, което парите можеха да купят, това беше законът. Вероятно все още е възможно, не знам.

В началото не казаха на Хана. Естела смяташе, че е твърде рисковано, и Теди се съгласи. Наближаваше бебето да се роди. Лорд Гифорд правеше изявления от името на Теди и Хана.

В нощта след катастрофата Теди слезе на долния етаж. В мрачната стая на прислугата той изглеждаше не на място, подобно на актьор, появил се в погрешната сцена. Беше толкова висок, че се наложи да се наведе, за да не удари главата си в гредата на тавана над последното стъпало.

— Господин Лъкстън — възкликна господин Хамилтън, — не сме очаквали… — Гласът му изтъня и той се впусна в действие, обърна се към нас, плесна с ръце и ги размаха, сякаш дирижираше оркестър по време на много бърза част от музикално произведение. Ние застанахме в редица с ръце отзад, в очакване на думите на Теди.

А думите му бяха простички. Емелин претърпяла злополучни автомобилна катастрофа, в която загинала. Нанси сграбчи ръката зад гърба ми.

Госпожа Таунсенд изпищя и се строполи на един стол с ръка на сърцето.

— Горката! Милата ми! Цялата треперя — завайка се тя.

— За всички нас е ужасен шок, госпожо Таунсенд — рече Теди, като обхождаше всекиго с поглед. — Но има нещо, за което искам да ви помоля.

— Ако мога да говоря от името на персонала — рече господин Хамилтън с посивяло лице, — ще се радваме да помогнем, по какъвто и да е начин в този ужасен момент.

— Благодаря, господин Хамилтън — отвърна Теди и кимна опечалено. — Както всички знаете, госпожа Лъкстън страда ужасно, откакто се случи онзи инцидент. Вярвам, че е най-добре засега да запазим в тайна от нея настоящата трагедия. Не бива да я тревожим още повече. Не и сега, когато очаква дете. Сигурен съм, че ще се съгласите.

Персоналът остана мълчалив и Теди продължи:

— Бих ви помолил да се въздържате и да не споменавате госпожица Емелин или катастрофата. Погрижете се да няма вестници там, където жена ми би могла да ги види.

Той замлъкна и отново погледна всеки един от нас.

— Разбирате ли?

Тогава господин Хамилтън премигна и пое инициативата.

— О, да. Разбира се, сър.

— Добре — отвърна Теди. Той бързо кимна няколко пъти. Реши, че няма какво повече да добави, и напусна с мрачна усмивка.

След като Теди излезе, госпожа Таунсенд се обърна към господин Хамилтън с ококорени очи.

— Но… Да не би да има предвид да не казваме изобщо на госпожица Хана?

— Така изглежда, госпожо Таунсенд, засега — гласеше отговорът на господин Хамилтън.

— Но смъртта на собствената й сестра е…

— Такова е неговото нареждане, госпожо Таунсенд. — Господин Хамилтън въздъхна и притисна пръсти в основата на носа си. — Господин Лъкстън е господар на този дом толкова, колкото и господин Фредерик преди него.