Кейт Мортън - Изплъзване от времето

Случилото се не ги засягаше лично. Беше късно през нощта и те нямаха търпение да се върнат при съпругите и топлите си легла. Бяха чули всичко, което им бе нужно. Не беше чак толкова необичайна история. Самата Дебора го отбеляза. Навсякъде — и в Лондон, и по света, млади мъже не успяват да се адаптират към обикновения живот, след като са видели и преживели войната. Фактът, че е бил поет, прави ситуацията още по-обяснима. Мъжете от артистичен тип са склонни към чудато и емоционално поведение.

Групичката ни намира. Берил ни кани да продължим обиколката и ни води до библиотеката.

— Ето една от малкото стаи, незасегнати от пожара през 1938 година — обяснява тя и умишлено забързва ход през залата. — Сигурна съм, че това е божия благословия. Семейство Хартфорд са притежавали безценна сбирка от стари книги. Над девет хиляди тома.

Мога да го потвърдя.

Нашата разнообразна група влиза в залата след Берил и се разпръсква. Някои протягат вратове, за да видят стъкления купол на тавана и лавиците с книги, стигащи чак до тавана. Пикасо на Роби го няма. Предполагам, че е в някоя галерия. Отминали са и дните, когато във всяка английска къща по стените висяха произведения на великите майстори.

Именно тук Хана прекарваше по-голяма част от времето си след смъртта на Роби. По цял ден седеше свита на стола в тихата стая. Не четеше, просто седеше и преживяваше отново събитията. За известен период бях единственият човек, когото допускаше. Говореше маниакално и импулсивно за Роби, докато ми разкриваше подробности за тяхната връзка. Епизод след епизод. Всеки разказ завършваше с все същия вопъл.

— Знаеш ли, Грейс, аз го обичах — казваше тя. Гласът й бе толкова тих, че едва я чувах.

— Знам, госпожо.

— Просто не можах… — Поглеждаше към мен с празен поглед. — Просто не беше достатъчно.

В началото Теди прие отдръпването й. Изглеждаше нормална реакция на преживяното. Но с напредване на времето той бе озадачен от неспособността й да спази правилото да си държи езика зад зъбите, правило, с което нацията бе прочута.

Всички имаха мнение по въпроса как да се държи тя, какво да се направи, за да се върне настроението й. Една нощ след вечеря се състоя дискусия около кръглата маса.

— Има нужда от ново хоби — констатира Дебора, докато палеше цигара. — Не се съмнявам, че е шокиращо да видиш как човек си тегли куршума, но животът продължава.

— Какво хоби? — попита Теди мрачно.

— Мислех си за ма-джонг — отвърна Дебора и изтръска пепел в една чинийка. — Една добра игра на ма-джонг може да отклони вниманието на играча от всичко останало.

Естела, която отседна в „Ривъртън“, за да „даде своя принос“, се съгласи, че на Хана й трябва нещо, което да я разсее, но имаше свои идеи как да стане това: Хана имала нужда от дете. Коя жена няма? Не може ли Теди да помисли какво да направи, за да я дари с бебе?

Теди обеща, че ще направи каквото може. И го стори, възприемайки погрешно отстъпчивостта на Хана за съгласие.

За радост на Естела, след три месеца лекарят обяви, че Хана е бременна. Все още далеч от състоянието, в което да отклони вниманието си от проблемите, тя обаче се отчужди още повече. Разказваше ми все по-малко за връзката си с Роби и накрая престана да ме вика в библиотеката. Бях разочарована, но повече разтревожена. Надявах се изповедите й да я освободят по някакъв начин от изгнанието, което сама си наложи. Надявах се, докато разказва всичко за отношенията им, да намери обратния път към нас. Ала не било писано.

Тъкмо напротив, тя се отдръпна от мен още повече. Започна сама да се облича и ако си позволявах да й предложа помощта си, ме гледаше някак странно, едва ли не ядосано. Опитвах се да говоря с нея, да й напомня, че вината не е нейна, че не е можела да го спаси, но тя само ме поглеждаше с вглъбено изражение. Сякаш не разбираше какво й казвам, или, още по-зле, съмняваше се в подбудите ми, поради които го изричах.

През последните месеци се носеше из къщата като призрак. Нанси подхвърли дори, че все едно господин Фредерик се е завърнал. Теди се обезпокои още повече. В края на краищата сега не само Хана се подлагаше на риск. Неговото бебе, неговият син — наследникът на фамилията Лъкстън, заслужаваше по-добро отношение. Той викаше лекар след лекар, всички те, току-що завърнали се от войната, поставяха диагноза „шок“ и коментираха, че е нормално след всичко, на което е била свидетел.

Един от лекарите повика Теди настрана след консултацията.

— Да, става въпрос за шок. Много интересен случай. Съвсем изолирана е от своето обкръжение.