Кейт Мортън - Изплъзване от времето

— Всичко в Европа е оградено със скелета — отбелязва майката.

— Трябва да ни върнат част от парите за билетите — добавя бащата.

— Дойдох на тази обиколка само за да видя къде е умрял — казва дъщерята, обута в тежки черни боти.

Урсула сухо ми се усмихва и продължаваме напред. Докато се приближаваме, шумът от ударите на чукове се усилва. Най-накрая, след неколкократни спирания, стигаме до преградата, където свършва пътеката. През всичките тези години си е на същото място, където беше и преди.

Хващам се за нея и поглеждам към езерото. Ето го, надиплено от леки вълни в далечината. Лятната къща не се вижда, но ясно се чува шумът от ремонта. Това ми напомня за 1924 година, когато строителите бързаха, за да приключат за празненството. Напразно, както се оказа впоследствие. Варовикът бил задържан в Кале поради недоразумение, свързано с транспорта, и за голямо разочарование на Теди не пристигна навреме. Той се надяваше да инсталират новия му телескоп, за да могат гостите на празненството да слязат до езерото и да погледнат нощното небе. Хана беше тази, която му даваше увереност.

— Няма значение — рече тя. — По-добре е да изчакаме, докато го завършат. И после можеш да организираш друго специално празненство за наблюдение.

Забележете, че тя каза „ти“, а не „ние“. Беше престанала да се свързва с бъдещето на Теди.

— Предполагам — въздъхна той с глас на раздразнено момче.

— Може би е за добро — добави Хана и наклони главата си на една страна. — Всъщност не е зле да поставим прегради по пътеката до езерото. Така хората няма да се доближават прекалено, може да е опасно.

Теди се намръщи.

— Опасно ли?

— Познаваш строителите — отвърна Хана. — Като нищо ще оставят някоя друга част недовършена. Най-добре е да почакаш, докато имаш време да се заемеш с това както трябва.

О, да, любовта може да направи човека непочтен. Тя убеди Теди много лесно, разшири спектъра до юридическите искове и ужасната публичност. Теди нареди на господин Бойл да се погрижи за табелите и преградите край езерото. Щеше да организира друго празненство през август за рождения си ден. Дневно, с лек обяд в лятната къща, с лодки, игри и раирани тенти. Точно като в картината на онзи френски художник, как му беше името?

Разбира се, той така и не организира това празненство. През август 1924 година последното нещо, за което човек си мислеше, освен ако не се казваше Емелин, бе организирането на празненство. Нейното отношение бе особен вид социален изблик по онова време, реакция срещу, а не толкова въпреки, ужаса и кръвопролитието.

Кръв, толкова много кръв. Кой си е представял, че може да има толкова много кръв? От тук виждам онова място на брега на езерото. Там стояха те. Там стоеше той точно преди…

Главата ми олеква, нозете ми се огъват. Урсула сграбчва ръцете ми и ме подкрепя.

— Добре ли си? — пита тя, а тъмните й очи са разтревожени. — Много си бледа.

Мислите ми се блъскат. Горещо ми е. Вие ми се свят.

— Би ли искала да влезем вътре за малко?

Кимам.

Урсула ме води обратно по пътеката, настанява ме в инвалидната количка и обяснява на Берил, че трябва да ме върне до къщата.

От горещината е, разбиращо отвръща Берил, и майка й страда така. Толкова нехарактерни за сезона температури. Тя се накланя към мен и се усмихва така, че очите й се скриват.

— Така е, миличка, от горещината е.

Аз кимам. Няма смисъл да споря. За да внеса яснота, ще кажа, че не горещината ме потиска, а бремето на стара вина.

Урсула ме води в дневната. Не влизаме навсякъде, защото не е възможно. Червен шнур е опънат на около метър от входа. Предполагам, за да не може всеки да преминава и да прокарва мръсни пръсти по облегалката на дивана. Урсула спира стола ми до стената и сяда редом на пейката за посетители.

Туристите обикалят, сочат богато украсените сервизи за хранене, ахкат и охкат при вида на тигровата кожа върху гърба на канапето. И, изглежда, никой не забелязва, че стаята е изпълнена с духове.

Именно в дневната полицията проведе разпитите. Горкият Теди. Бе направо зашеметен.

— Той беше поет — обясняваше на полицаите и стискаше одеялото, с което се беше загърнал. Все още бе с вечерния си костюм. — Познавал се е със съпругата ми от млади години. Доста приятен човек, артистичен, но безобиден. Излизаше със снаха ми и нейното обкръжение.

Полицията разпита всички през онази нощ. Всички, освен Хана и Емелин. Теди се беше погрижил. Обясни на полицаите, че им стига нещастието да бъдат свидетели на самоубийството и няма нужда отново да го преживяват. Толкова силно бе влиянието на семейство Лъкстън, че, предполагам, полицаите са отстъпили.