Кейт Мортън - Изплъзване от времето

Този път ще е парти с пиене, помислила си Хана. Чувала била за такива събирания. Теди обичал да й чете репортажи от вестниците по време на закуска. Обикновено свалял вестника, за да привлече вниманието й, и поклащал глава неодобрително.

— Чуй това. Още една от онези вечеринки. На „Мейфеър“ този път.

И той прочитал дума по дума написаното. Очевидно изпитвал голямо удоволствие от описанията на непоканените гости, на неприличната украса, на намесата на полицията. Защо младите хора не могат да се държат като младежите по време на тяхната младост, недоумявал той. Да се съберат на вечеря и слугите да наливат вино, а после да има танци със записване?

Хана така се ужасявала от намека, че вече не са млади, и макар според нея държането на Емелин да било нещо като да танцуваш върху гроба на мъртвец, не споменавала нищо пред сестра си.

Полагала усилия Теди да не разбере как Емелин прекарва вечерите си. Станала много умела в измислянето на извинения за нощните й разходки. Една вечер се качвала по стълбите към кабинета му с чудесно подготвена полуистина за загрижеността на Емелин за приятелката й лейди Клариса, която не бивало да остава сама. Вече била до самата врата, когато чула, че при съпруга й има някой. Познала гласа на Саймиън. Тъкмо се канела да се върне, за да дойде по-късно, когато чула, че двамата мъже споменават името на баща й. Затаила дъх, приближила на пръсти вратата.

— Няма как да не го съжалиш — обадил се Теди. — Все едно какво мислиш за него. Да умре по този начин по време на лов, и то човек, свикнал с живота в провинцията!

— Съвсем между нас казано — обадил се Саймиън, след като се изкашлял, — изглежда, не е било нещастен случай. — Последвало многозначително мълчание. Чул се шепот, който Хана не разбрала.

— Самоубийство? — ахнал Теди.

Лъжи, помислила си Хана. Ужасни лъжи.

— Така изглежда — продължил Саймиън. — Лорд Гифорд спомена, че един от прислужниците, онзи възрастният, Хамилтън, го намерил. Цялата прислуга прави всичко възможно, за да прикрие подробностите. И преди съм ти казвал, че английската прислуга държи първенство по дискретност. Естествено лорд Гифорд ги предупредил, че неговата задача е да запази репутацията на семейството, ето защо е важно фактите да го подкрепят.

Хана чула как стъкло се удря в стъкло — наливали си шери.

— Какво още каза Гифорд? — попитал Теди. — Какво го кара да си мисли, че не е случайно?

— От известно време човекът не бил добре. Не всеки може да издържи подобно проваляне в бизнеса. Ставал все по-мрачен, не изпускал пушката от ръката си. Слугите се редували да вървят след него, когато излизал от къщи. — Чуло се драсване на кибрит и Хана доловила аромата на пура. — Излиза, че този така наречен инцидент бил очакван.

Двамата мъже замълчали. Хана затаила дъх да долови раздвижване от другата страна на вратата.

След като запазили полагаемото се за случая мълчание, Саймиън продължил с нов прилив на енергия:

— Все пак лорд Гифорд направи каквото можа — никой няма да разбере истината за случилото се. А и нека видим добрата страна. — Чула проскърцване на кожа, той очевидно се намествал по-добре на креслото. — Дали не е време да се пробваш отново в политиката? Бизнесът върви по-добре от всякога, вече си спечели репутацията на сериозен мъж сред консерваторите. Защо не се опиташ да се кандидатираш за Парламента от Сафрън?

— Имаш предвид да се преместим в „Ривъртън“?

— Имението вече е твое, а хората в провинцията обичат господарят им да е при тях.

— Татко — възкликнал възторжено Теди. — Ти си гений! Веднага ще се обадя на лорд Гифорд. Искам да разбера дали е готов да каже добра дума за мен пред останалите. Не е много късно, нали?

— Никога не е късно, когато става дума за бизнес — отбелязал Саймиън — или за политика.

Хана се оттеглила. Чула достатъчно.

Така и не успяла да говори с Теди същата вечер. Емелин се прибрала относително рано — към два през нощта. Хана била още будна, когато чула как сестра й се препъва в нещо в преддверието. Наместила се в леглото и стиснала очи. Опитала се да не мисли за това, което Саймиън казал за па и за това как починал. За отчаянието и нещастието му. За самотата му. Решила да не мисли и за писмото, което отдавна пишела, за да потърси сдобряване с него, и което така и не довършила.

Сама в стаята си, заслушана в доволното похъркване на Теди в съседната стая и приглушените звуци на града, тя се отпуснала в прегръдките на съня, където отново потънала в сънища за черни води, изоставени кораби и самотен вой на корабни сирени, носещ се към безлюден бряг.