Кейт Мортън - Изплъзване от времето

— Не обичам шумните събирания — простичко заявил Роби. Започвал да се отегчава. — Твърде много хора харчат излишни пари, за да направят впечатление на други, които са достатъчно тъпи, да го прозрат.

Дебора отворила уста и после я затворила.

Хана едва сдържала усмивката си.

— Щом сте сигурен — ограничила се да каже Дебора.

— Напълно — отвърнал бодро Роби. — Благодаря ви все пак.

Дебора взела нервно вестника, лежал до този момент на коленете й, и се направила, че решава кръстословицата. Роби повдигнал вежди към Хана и засмукал бузите си, като риба. Тя не успяла да се сдържи и се разсмяла високо.

Зълва й вдигнала рязко глава и забила поглед между двамата. Хана познавала това изражение. Дебора го бе наследила от Саймиън заедно с неутолимата жажда за победа.

— Бива ви в думите, господин Хънтър — свила устни Дебора. — Ще ми кажете ли дума с три букви, да започва с „г“ и да означава грешка поради лоша преценка.

Два дни по-късно по време на вечеря Дебора си отмъстила за гафа на Роби.

— Забелязах, че господин Хънтър и днес е бил тук — отбелязала тя, докато разрязвала парче сладкиш.

— Донесе ми книга, която смята, че може да ми хареса — обяснила Хана.

Дебора обърнала поглед към брат си, който току-що започвал с рибата.

— Дали посещенията му не разстройват персонала?

Хана оставила приборите си в чинията.

— Не разбирам как посещенията му могат да причинят нещо подобно.

— Убедена съм, че не разбираш — изпънала рамене Дебора. — Никога не си поемала отговорности, свързани с прислугата. — Произнасяла думите бавно и отчетливо. — Слугите са като децата, Хана. Обичат да има ред и без него не могат да си гледат работата както трябва. От нас, които ги наемаме, зависи да им го създадем. Както знаеш — наклонила тя леко глава, — никой не може да предвиди кога ще се появи господин Хънтър. Той сам призна, че няма представа от обноски в доброто общество. Дори не се обажда по телефона, за да предупреди за посещението си. За госпожа Тибит е голямо напрежение, когато се налага да приготви чай наместо за един — за двама. Просто не е справедливо. Не си ли съгласен, Теди?

— За какво говорим? — вдигнал брат й глава от чинията.

— Казвам само, че напоследък редът на прислугата е нарушен и хората са обезпокоени.

— Как така? — Всяка подобна информация събуждала у Теди наследения от баща му страх, че работническата класа може да се разбунтува.

— Ще говоря с господин Хънтър и ще го помоля да се обажда предварително — побързала да обещае Хана.

Дебора мислила известно време и накрая кимнала.

— Според мен предложението ти идва малко късно. По-добре е да престане да идва изобщо.

— Тази мярка ми се струва доста крайна, Дебора — отбелязал Теди и Хана изведнъж изпитала искрена благодарност към него. — Той открай време ми се вижда напълно безобиден. Бохем — да, но пък безобиден. Ако се обажда предварително, не мисля, че прислугата ще…

— Проблемът е друг, Теди — доста остро отвърнала сестра му. — Нали не искаме хората да останат с погрешно впечатление?

— Погрешно впечатление за какво, Деб? — сбърчил чело Теди. Изведнъж се разсмял от сърце. — Да не би да си мислиш, че на някого ще му хрумне, че Хана и господин Хънтър нещо… Че моята съпруга и мъж като този може…

Хана притворила очи.

— Естествено, че не. Но хората много обичат пикантните измислици. А точно сега те не са добре дошли за бизнеса. Нито за политиката.

— За политиката ли?

— Мама спомена, че отново ще се кандидатираш за Парламента, а ако хората решат, че ти е трудно да сложиш ред в дома си, как ще ги убедиш, че си достоен за доверието им? — Тя победоносно забила вилица в храната, след което внимателно, за да не размаже червилото, я поднесла към устата си.

— Не бях погледнал нещата от тази страна — рекъл Теди с лека тревога.

— И не би трябвало — тихо отбелязала Хана. — Господин Хънтър е приятел на брат ми от фронта. Идва тук, за да говорим за Дейвид.

— Знам това, момичето ми — с нотки на извинение в гласа отговорил Теди. — Въпреки това в думите на Деб има доза истина. Предполагам, че разбираш. Не бива да даваме повод на хората да правят погрешни заключения.

От този ден Дебора се залепила за Хана. След като й се наложило да преживее отказа на Роби, тя искала да бъде сигурна, че той е получил директивата и е наясно кой стои на дъното.

Ето защо, когато Роби Хънтър дошъл на посещение следващия път, заварил в дневната при Хана и Дебора.