Кейт Мортън - Изплъзване от времето

Емелин не била готова и Роби седнал да изчака в дневната при Хана. Тя се зарадвала на възможността да му обясни проблема с Дебора и да му разкаже как е подтикнала Теди да настоява Роби да не идва без причина. Младият мъж я успокоил, казал й да го забрави, защото можел да се сети и сам. Заговорили за други неща и времето така отлетяло, че когато Емелин се появила, и двамата се сепнали изненадани. Пожелали си приятна вечер и Роби изчезнал заедно с Емелин в мрака.

Известно време Хана виждала Роби само когато идвал да вземе Емелин, и Дебора нищо не можела да направи. Тя предприела още един последен опит да предотврати неговото идване в къщата, но Теди се възпротивил с аргумента, че е редно господарката на дома да прави компания на госта, дошъл да вземе по-малката й сестра. По-добре ли било да оставят човека да чака сам в дневната?

Хана се опитала да се задоволи с откраднати моменти, но се улавяла, че твърде често мисли за Роби. Когато били заедно, той рядко споделял за себе си и тя дори не знаела къде живее. Ето защо започнала да си фантазира — нещо, в което открай време я бивало.

Успяла, за свое удобство, да не изпитва ревност от факта, че сега той прекарвал толкова много време с Емелин. Какво значение имало, в крайна сметка? Сестра й разполагала с огромен брой познати и Роби просто бил един от тях.

Една сутрин, когато двамата с Теди седели на масата за закуска, той й подал вестника.

— Я виж какво пише тук за сестра ти!

Тя взела вестника и видяла малка снимка. Роби и Емелин пред изхода на нощен клуб предишната вечер. Трябвало да признае, че Емелин изглеждала много добре. С вирната брадичка, тя се смеела и влачела Роби за ръка. Засенчено, неговото лице не се виждало така ясно. Бил се извърнал в критичния момент.

Теди взел страниците и прочел на глас:

„Почитаемата госпожица Е. Хартфорд, една от най-блестящите млади дами в обществото, е забелязана със странен субект. Твърди се, че този загадъчен мъж е поетът Р. С. Хънтър. Според наш източник, госпожица Хартфорд намекнала, че предстои евентуален годеж.“

Съпругът й оставил вестника и боднал вилица в пържените яйца пред него.

— Ама че тиха вода, нали? А аз си мислех, че не може да пази тайна. Всъщност можеше и да е по-зле — да налети на Хари Бентли например. — Той обра троха от яйцето, закачила се за края на мустаците му. — Все пак ще говориш с него, нали? Просто се увери, че нямат някакви тайни планове. Сега само скандал ми липсва.

Когато на следващия ден Роби дошъл да вземе Емелин, както обикновено Хана го приела в дневната. Поговорили си известно време и накрая тя не издържала и попитала:

— Искам да ви попитам нещо, господин Хънтър. — Изправила се и приближила до камината. — Има ли нещо, за което искате да говорим?

Той се облегнал и се усмихнал широко.

— Да, и вече го сторих.

— Нещо друго, господин Хънтър?

— Не мисля, че ви разбирам — някак колебливо продължил да се усмихва той.

— Не искате ли да ми зададете някакъв въпрос?

— Може, стига да ми подскажете какво очаквате да ви попитам.

Хана вдигнала вестника с тежка въздишка и му го подала.

Той прочел набързо текста под снимката и го върнал.

— Е, и?

— Господин Хънтър — с приглушен глас започнала Хана, защото не искала, ако някой от слугите е навън в коридора, да чуе. — Настойник съм на сестра си. Ако желаете да се сгодите за нея, ще трябва да си направите труда да обсъдите намеренията си първо с мен.

Роби се усмихнал, но забелязал, че на нея не й е до смях, и побързал да скрие усмивката си.

— Ще го имам предвид, госпожо Лъкстън.

— И така, господин Хънтър? — примигнала объркана Хана.

— Какво, госпожо Лъкстън?

— Ще ме питате ли нещо?

— Не. Нямам никакви намерения да се женя за Емелин. Поне засега. А и в бъдеще. Но благодаря, че попитахте.

— А Емелин знае ли това?

— Не виждам причина да мисли друго.

— Сестра ми е романтична натура — пояснила Хана. — Лесно се привързва.

— В такъв случай ще се наложи да се отвърже.

На Хана й домъчняло за сестра й, но изпитала и нещо друго, заради което искрено се презряла. Изпитала облекчение.

— Какво има? — попитал Роби. Бил непосредствено до нея. Кога успял да се приближи?

— Тревожа се за Емелин — отговорила Хана и отстъпила една крачка. Краката й се опрели в канапето. — Храни илюзии за вашите чувства, без те да са налице.

— Какво мога да направя? — попитал Роби. — Вече й обясних.

— В такъв случай е добре да не се виждате вече с нея — тихо заключила Хана. — Кажете й, че не ви е забавно на тези събирания. Убедена съм, че няма ви е трудно да се откажете от тях. Сам споменахте преди време, че нямате тема на разговор с нейните приятели. И ако наистина не изпитвате нищо към Емелин, бъдете честен с нея. Прекъснете тези срещи. Има опасност да пострада, а аз не искам да го допусна.