Кейт Мортън - Изплъзване от времето

Но когато две седмици по-късно видяла на витрината на малка книжарница на „Друри Лейн“ екземпляр от първата му стихосбирка, влязла и я купила. Харесвала стиховете му много преди той да се окаже човек на празните обещания.

Точно тогава дошла вестта за смъртта на баща им и мислите за Роби Хънтър отстъпили място на скръбта по внезапната смърт на па.

Хана имала чувството, че някой е отрязал котвата й и сега е оставена на произвола на теченията, които нито познавала, нито можела да им се довери. На пръв поглед това било абсурдно, защото не се била виждала с баща си от много време. Той отказвал да се срещне с нея от деня на сватбата й и тя така и не намерила думи, с които да го убеди да се видят. Но докато бил жив, се чувствала свързана с него, като с нещо голямо и стабилно. Сега това й било отнето. Сякаш я бе изоставил. Често се караха, но това бе част от особената им връзка и тя знаеше, че па има слабост към нея. И ето че сега, без дума да обели, той си бе отишъл завинаги. Започнала да сънува тъмна вода, пробити лодки, безмилостни вълни. През деня продължавала да мисли за виденията на смъртта, които я измъчвали нощем насън.

Надявала се, след като Емелин дойде да живее постоянно при тях на номер седемнайсет, да й олекне. Решили Хана да бъде нещо като попечител на сестра си. Добре било да я държат под око, казал Теди след неудачната връзка с кинорежисьора. Колкото повече мислела за това, толкова повече Хана нямала търпение Емелин да се нанесе при тях. Така щяла да има поне един съюзник в тази къща. Някой, който да я разбира. Щели да си бъбрят, да се смеят и да споделят тайни, както правеха като деца.

Но когато Емелин пристигнала, оказало се, че има съвсем други намерения. Открай време харесвала Лондон и се впуснала в бурния светски живот, който обожаваше. Всяка вечер имала покана за някакво събиране, обикновено тематично. „Бяло парти“, „Цирково парти“, „Парти под водата“ — Хана престанала да ги следи. Емелин се включвала в търсене на съкровища и смешни награди като просешки чаши или полицейска шапка например. Пиела много, пушела много и за нея вечерта не е минала добре, ако на другата сутрин не види своя снимка в някоя от светските хроники на вестниците.

Един ден Хана заварила Емелин с група приятели в стаята, в която прекарваха сутрините. Мебелите били изтикани до стената, а скъпият килим от Берлин, навит на две на три, бил подпрян до камината. Непознато момиче в лъскава рокля от бледожълт шифон седяло върху навития килим и пушело. Пепелта от цигарата й падала, а гостенката наблюдавала как Емелин учи млад мъж с бебешко лице да танцува фокстрот.

— Не, не — кискала се Емелин, — стъпките са четири, Хари, миличък. А не три. Хвани ръката ми и ще ти покажа. — Тя пуснала отново грамофона. — Готов ли си?

Хана се провряла покрай стената. Била толкова стъписана от лекотата, с която Емелин и приятелите й окупирали стаята (нейната стая), че съвсем забравила защо е отишла. Правила се, че търси нещо в писалището си, когато въпросният Хари се строполил на канапето.

— Стига вече. Ще ме умориш, Ем.

Сестра й се стоварила до него и го прегърнала през раменете.

— Прави каквото знаеш, но ако не научиш стъпките, не очаквай да танцувам с теб на вечеринката на Клариса. Надявам се да танцувам там фокстрот цяла нощ.

Хана вече свикнала с това „цяла нощ“, но напоследък Емелин взела да се прибира рано сутрин. Не им стигало прекарването, като вечеринката на Клариса, където се наливали с бренди и коктейли, които наричали „Сайд Карс“, а решавали да се отбият и някъде другаде. Най-често у хора, които не познават. Викали на това „Нахълтване с взлом“. Обикаляли „Мейфеър“ както са си с официалните тоалети и не си тръгвали, докато не намерят къде да нахълтат. Дори слугите започнали да шушукат. На другия ден, след като се упражнявали у тях, Емелин се прибрала в пет и половина сутринта. На входа налетяла на новата прислужничка, която излязла да чисти преддверието. Добре че Теди не разбрал. Хана обикновено се постаравала за това.

— Според Джейн този път Клариса наистина ще го направи — обадило се момичето с бледожълт ага рокля.

— Ти мислиш ли, че ще се реши на такова нещо? — попитал Хари.

— Ще видим тази вечер — намесила се Емелин. — Клариса от месеци се зарича да се подстриже. Като си представя само, с нейната кокалеста фигура ще прилича на немски фелдфебел.

— Ще носиш ли джин? — попита я Хари.

— Май по-скоро ще взема червено вино — свила рамене Емелин. — Сякаш има някакво значение. Клариса смята да излее всичко на едно място и всеки да си гребва с чашата.