Кейт Мортън - Изплъзване от времето

— Забавлявам се, но не за ваша сметка, надявам се.

По хитрата усмивка, озарила лицето на Дебора, Хана разбрала, че ще последва някаква клопка.

— Едно птиченце ми каза, че не сте така безразличен към материалните блага, както искате да ни убедите.

Хана хвърлила поглед към Емелин, която прикривала усмивката си с длани. Лесно било да се досети кое е птиченцето на Дебора.

— За какво говориш, Деб? — попитал брат й. — Хайде, казвай.

— Нашият гост само ни дразни — отговорила тя и извисила победоносно глас. — Той изобщо не е господин Хънтър, а лорд Хънтър.

— А! — вдигнал вежди Теди. — Какво значи това?

Роби въртял между пръстите си столчето на чашата за вино пред него.

— Така е, баща ми е лорд Хънтър, но не използвам титлата.

Теди изгледал подозрително Роби над чинията си с ростбиф. Да се откажеш от титла бе нещо, което той не разбираше. Двамата с баща му дълго и упорито бяха преследвали Лойд Джордж, за да получат титла.

— Сигурен ли сте, че не сте социалист?

— Стига сме говорили за политика — намесила се и Емелин. — Разбира се, че не е социалист. Роби е един от нас, а и не сме го поканили, за да го отегчаваме. — Тя подпряла брадичка на дланта си, загледала се в госта и попитала: — Кажете, Роби, къде сте пътували?

— В последно време ли? В Испания.

Испания, повторила мислено Хана. Прекрасно!

— Доста примитивно — отбелязала Дебора и се засмяла. — Какво правихте там?

— Изпълнявах обещание, дадено много отдавна.

— В Мадрид, нали?

— Останах там за малко, на път за Сеговия.

— Видяхте ли нещо интересно? — сбърчил чело Теди.

— Бях в „Алкасар“.

Хана усетила как настръхва.

— О, мръсната стара крепост? — ухилила се широко Дебора. — Трудно мога да си представя по-противно място.

— Не сте права — възразил Роби. — Беше изумително. Магическо. Все едно влизаш в друг свят.

— Разкажете ни.

Роби се замислил, сякаш търсел подходящите думи.

— На моменти имах чувството, че надничам в миналото. Когато настъпеше нощта и останех съвсем сам, почти чувах шепота на мъртвите. Древни тайни се носеха около мен.

— Звучи ми вампирско — отбелязала Дебора.

— Защо си тръгнахте? — не се сдържала Хана.

— Наистина — присъединил се Теди, — какво ви накара да се върнете в Лондон?

Роби потърсил погледа на Хана. Усмихнал се и се извърнал към Теди.

— Провидението, предполагам.

— Да изминете толкова много път — продължавала да флиртува Дебора. — Трябва да има нещо циганско в кръвта ви.

Роби се усмихнал, без да отговори.

— Или пък нашият гостенин има гузна съвест — не спирала сестрата на Теди и като се навела напред, снишила глас: — Права ли съм, господин Хънтър? Бягате ли от нещо?

— Единствено от самия себе си, госпожице Лъкстън — гласял отговорът.

— Ще се укротите, когато годините напреднат — решил да се включи отново Теди. — И на мен преди време ми беше влязла подобна муха. Исках да видя света, да събирам произведения на изкуството и различни преживявания. — Той прокарал длани по покривката от двете страни на чинията си. По жеста му Хана се досетила, че се кани да прочете лекция. — С течение на времето един мъж започва да трупа отговорности. И по някакъв начин уляга. Различията, които, докато си млад, предизвикват тръпка, започват да те дразнят. Да вземем Париж например. Толкова обичах да ходя там, а сега ми се струва западнал. Никакво уважение към традицията. Да не говорим за това как са започнали да се обличат жените.

— Горкичкият — засмяла се Дебора. — Липсва ти усет към шика.

— Знам колко харесваш французите и тъканите там — отговорил брат й. — За вас, неомъжените жени, това е голямо забавление. Но моята съпруга никога няма да носи такива дрипи.

Хана не смеела да вдигне очи към Роби. Побутвала известно време храната в чинията си, докато накрая оставила вилицата.

— Пътешествията действително отварят очите на човека към различни култури — отбелязал Роби. — Попаднах на племе в Далечния изток, в което мъжете издълбават с нож лицата на жените си.

— Нима? — зяпнала Емелин.

— И защо, за бога, ще го правят? — въртял Теди едно жилаво парче месо в устата си.

— Жените там се смятат за обект на удоволствие. Съпрузите им считат за свое висше право да ги украсяват както сметнат за добре.

— Варвари — поклатил глава Теди и дал знак на Бойл да долее чашата му. — После се чудят защо се налага да ги цивилизоваме.

Хана не видяла Роби седмици след това. Решила, че е забравил обещанието да й даде книгата си. Типично за него, помислила си тя. Да изпроси покана за вечеря, да даде празни обещания и после да изчезне, без да ги спази. Не била обидена, а просто разочарована от факта, че се е поддала на изкушението. Решила да не мисли повече за него.