Кейт Мортън - Изплъзване от времето

Може би това бе причина за необичайния разговор на онази вечеря, или пък присъствието на госпожа Кристи ги провокира да подхванат темата. Като оставим настрани потока от статии по въпроса във вестниците.

— И двамата ще бъдат обесени — коментираше компетентно Теди. — Едит Томпсън и Фреди Байуотърс. Също като онзи човек, който уби жена си. По-рано тази година, в Уелс. Как му беше името? От армията, нали, полковник?

— Майор Хърбърт Рауз — поясни полковник Кристи.

Емелин потръпна артистично.

— Представете си да убиеш собствената си жена. Човекът, когото би трябвало да обичаш.

— Повечето убийства се извършват от хора, които претендират, че се обичат — заяви госпожа Кристи.

— Хората въобще стават по-жестоки — отбеляза Теди и запали пура. — Човек трябва само да разгърне вестника, за да разбере това. Въпреки забраната за лично оръжие.

— Това е Англия, господин Лъкстън — продължи полковник Кристи. — Родината на лова с лисици. Намирането на оръжие не е трудно.

— Имам приятел, който винаги носи пистолет — обади се безгрижно Емелин.

— Ами! — намесва се Хана и клати глава. Поглежда госпожа Кристи. — Опасявам се, че сестра ми е гледала прекалено много американски филми.

— Имам — настояваше Емелин. — Това е един мой приятел — няма да спомена името му, — който каза, че е лесно, като да си купиш пакет цигари. Предложи да ми достави, ако искам.

— Хари Бентли, обзалагам се — каза Теди.

— Хари? — учудва се Емелин, ококорва широко очи, очертани от черни мигли. — Хари не би убил и муха! За разлика може би от брат си, Том.

— Познаваш прекалено много неподходящи хора — заявява Теди. — Трябва ли да ти напомням, че огнестрелното оръжие е незаконно, а пък и опасно?

Емелин сви рамене.

— Още като дете знаех как се стреля. Всички жени в семейството ни могат да стрелят. Баба ми щеше да ни лиши от наследство, ако не се научехме. Попитай Хана: опита се да се откаже от лова една година. Заяви на баба, че според нея не било редно да се убиват беззащитни животни. Баба добре се изказа, нали, Хана?

Хана повдигна вежди и отпи глътка червено вино, а Емелин продължи:

— Тя каза: „Глупости. Ти си Хартфорд. Стрелбата е в кръвта ти.“

— Както и да е — примири се Теди. — В тази къща няма да има оръжие. Представям си какво ще кажат моите избиратели, ако притежавам незаконно оръжие!

Емелин завъртя очи, когато Хана се обади:

— Бъдещи избиратели.

— Успокой се, Теди — продължи Емелин. — Няма да се наложи да се притесняваш за оръжие, ако продължаваш така. Ще вземеш да си докараш инфаркт. Не съм казала, че ще си купя пистолет. Просто казах, че момичетата трябва да бъдат много внимателни в наши дни. С тези мъже, които убиват жените си, и жени, които убиват мъжете си. Не сте ли съгласна, госпожо Кристи?

Госпожа Кристи бе наблюдавала словесната престрелка с престорено удивление.

— Страхувам се, че не се интересувам много от оръжия — отговори тя. — Отровите са повече по моя вкус.

— Това изглежда тревожно, Арчи — обади се Теди с рядко проявление на чувство за хумор. — Съпруга с влечение към отрова?

Арчибалд Кристи се засмя лекичко.

— Това е само едно от малките, очарователни хобита на жена ми.

Съпруг и съпруга се гледаха през масата.

— Не по-очарователно от собствените ти жалки дребни хобита — отвърна госпожа Кристи. — И доста по-ненужни.

По-късно вечерта, след като семейство Кристи си тръгна, извадих екземпляра си на „Тайнствената афера в Стайлс“ изпод леглото. Беше ми подарък от Алфред и така бях погълната да чета посвещението му, че едва чух звъненето на телефона. Господин Бойл навярно е вдигнал и прехвърлил разговора горе на Хана. Въобще не обърнах внимание. Чак когато господин Бойл почука на вратата ми и съобщи, че господарката иска да ме види, се разтревожих.

Хана все още беше облечена в коприната с цвят на стрида. Като течност. Светлата й коса бе подредена на вълни, прилепнали плътно към главата й, а отгоре — наниз диаманти. Стоеше с гръб към мен и щом влязох се обърна.

— Грейс — започна тя и взе ръцете ми в своите. Този жест ме разтревожи. Стори ми се прекалено лично. Нещо се беше случило.

— Госпожо?

— Седни, моля те. — Поведе ме към канапето и ме погледна със сините си очи, разширени от притеснение.

— Госпожо?

— Обади се леля ти.

Разбрах.

— Майка ми — казах аз.

— Съжалявам, Грейс. — Тя леко поклати глава. — Паднала. Лекарят не могъл да направи нищо.

Хана ми осигури транспорт до Сафрън Грийн. Следващия следобед колата бе докарана от гаража и аз се настаних на задната седалка. Беше много мило от нейна страна, много повече, отколкото съм очаквала; бях напълно подготвена да се кача на влака. Глупости, каза Хана. Само съжаляваше, че заради предстоящата вечеря с клиенти на Теди не може да ме придружи.