Кейт Мортън - Изплъзване от времето

Хана закрива устата си с ръка и ме поглежда — с облещени сини очи, пълни с ужас, тревога и гняв. Положението е много по-зле, отколкото някоя от нас си е представяла. И двете онемяваме. Подавам една от роклите. Хана й я прехвърля.

— Обличай се — успява да каже тя. — Просто се облечи!

Отвън се чува шум от тежки стъпки по стълбите и изведнъж на вратата се появява мъж — нисък, с мустаци, набит и мургав, с нагла, ленива арогантност. Изглежда като добре охранен и хубаво напечен от слънцето гущер. Носи костюм с шарена жилетка — в жълто и златисто, — в стила на западналото охолство на къщата. Сив пушек се носи от пурата в червените му устни.

— Филип! — обявява триумфално Емелин и се освобождава от Хана.

— Какво е това? — пита той със силния си френски акцент. Очевидно пурата не му пречи да говори. — Какво си мислите, че правите? — пита той Хана, застава от страната на Емелин и я хваща собственически за ръка.

— Отвеждам я вкъщи — казва Хана.

— И коя сте вие? — пита Филип, като оглежда Хана от горе до долу.

— Сестра й.

Като че ли му става приятно. Сяда на края на леглото и придърпва Емелин до себе си, като не сваля очи от Хана.

— За къде сте се разбързали? — казва той и се усмихва през пурата си. — Може би голямата сестра ще се присъедини към Бейби в някои кадри, а?

Хана рязко поема въздух, после се овладява.

— Не, разбира се. И двете тръгваме на минутата.

— Без мен — казва Емелин.

Филип повдига рамене само както един французин може.

— Изглежда, не иска да си тръгва.

— Няма избор — казва Хана. Поглежда ме. — Приключи ли с багажа, Грейс?

— Почти, госпожо.

Чак тогава Филип ме забелязва.

— Трета сестра?

Той повдига вежди преценяващо, а аз при това неочаквано внимание се свивам от неудобство, сякаш съм гола.

Емелин се разсмя.

— О, Филип. Не се занасяй. Това е просто Грейс. Камериерката на Хана.

Въпреки че съм поласкана от тази грешка, оставам благодарна, когато Емелин го дръпва за ръкава и той отклонява поглед.

— Кажи й — казва Емелин на Филип. — Кажи й за нас. — Усмихва се на Хана с неподправения ентусиазъм на седемнайсетгодишна. — Ние избягахме, ще се оженим.

— А какво мисли за това съпругата ви, господине? — попита Хана.

— Той няма жена — казва Емелин. — Още не.

— Как не ви е срам, господине! — продължава Хана с треперещ глас. — Сестра ми е едва на седемнайсет.

Като навита пружина Филип дръпва ръката си от рамото на Емелин.

— Седемнайсет години е нормална възраст човек да се влюби — казва Емелин. — Ще се оженим, когато стана на осемнайсет, нали, Филип?

Филип се усмихва неловко, отрива ръце в панталоните и се изправя.

— Нали? — повтаря Емелин, с по-висок тон. — Както говорихме? Кажи й.

Хана захвърля роклята в скута на Емелин.

— Да, господине, кажете й.

Една от крушките примигва и светлината угасва. Филип повдига рамене, пурата увисва на долната му устна.

— Ами… аз…

— Престани, Хана! — притреперва гласът на Емелин. — Ще провалиш всичко.

— Отвеждам сестра си у дома — казва Хана. — И ако усложнявате нещата, съпругът ми ще се постарае да не направите нито един филм повече. Има достатъчно връзки в полицията и правителството. Сигурна съм, че ще им е много интересно да разберат какви филми правите.

След казаното Филип се втурва да помага — събира някои от вещите на Емелин от банята и ги слага в чантата, макар и не така внимателно, както бих искала. Занася чантите й до колата и докато Емелин плаче и му обяснява колко много го обича и го моли да каже на Хана, че ще се оженят, той мълчи. Накрая мъжът поглежда Хана, уплашен от думите на Емелин и от неприятностите, които съпругът на Хана може да му създаде, и казва:

— Не знам за какво говори. Тя е луда. Каза ми, че е на двайсет и една.

Емелин плаче по целия път до вкъщи — с горещи, гневни сълзи. Едва ли чува и дума от лекцията на Хана за отговорност и репутация и че бягството не е решение.

— Той ме обича — продължава тя, когато Хана спира. Сълзи се стичат по лицето й, очите й са червени. — Ние ще се оженим.

Хана въздъхва.

— Спри, Емелин. Моля те.

— Ние се обичаме. Филип ще дойде да ме намери.

— Съмнявам се — казва Хана.

— Защо трябваше да идваш и да проваляш всичко?

— Да провалям всичко? — казва Хана. — Аз те спасих. Имаш късмет, че се появихме, преди да си си навлякла истински неприятности. Той вече е женен. Излъгал те е, за да се снимаш в гнусните му филми.

Емелин гледа втренчено Хана, долната й устна трепери.