Кейт Мортън - Изплъзване от времето

— Просто не можеш да понесеш, че съм щастлива — казва Емелин, — че съм влюбена. Че най-сетне ми се случи нещо прекрасно. Че някой обича повече мен.

Хана не отговаря. Пристигаме на номер седемнайсет и шофьорът идва да паркира колата.

Емелин кръстосва ръце и подсмърча.

— Е, може да си провалила този филм, но аз въпреки това ще стана актриса. Филип ще ме чака. И другите филми все пак ще бъдат показани.

— Има и други? — Хана ме поглежда в огледалото за задно виждане и разбирам какво си мисли. — Ще трябва да кажем на Теди. Само той може да направи така, че тези филми никога да не бъдат показвани.

Докато Хана и Емелин потъват навътре в къщата, аз избързвам надолу по слугинското стълбище. Нямам ръчен часовник, но усещам, че сигурно наближава пет. Представлението започва в и половина. Връхлитам през вратата, но там ме чака госпожа Тибит, а не Алфред.

— Алфред? — питам задъхано.

— Бива си го, а? — отвръща тя с мазна усмивка и попипва бенката си. — Жалко, че трябваше да си тръгне толкова скоро.

Сърцето ми се свива и поглеждам часовника.

— Преди колко време тръгна?

— О, доста отдавна — казва тя, като се отправя към кухнята. — Поседя тук малко, броеше минутите. Докато го освободих от мъчението му.

— Освободи го от мъчението?

— Казах му, че си губи времето. Че си отишла за една от твоите тайни поръчки на госпожата и кой знае кога ще се върнеш.

Отново тичам. Надолу по Риджънт Стрийт към „Пикадили“. Ако побързам, може да го настигна. Проклинам тази вещица, госпожа Тибит, дето все рови. Каква работа има тя да казва на Алфред, че няма да се върна?

И да му разправя, че изпълнявам поръчки на Хана, при това в почивния ми ден! Имам чувството, че владее всички начини да причини голяма болка. Познавам Алфред достатъчно добре, за да знам как мисли. Напоследък все по-често писмата му са изпълнени със злъч срещу „феодалната експлоатация на роби и крепостни“, призиви „да се събуди дремещият гигант — пролетариатът“. Той и без това се притеснява от неспособността ми да приемам работата си като експлоатация. Госпожица Хана се нуждае от мен, пиша му аз постоянно, а и работата ми харесва: как може това да се приема като експлоатация?

Там, където Риджънт Стрийт опира в „Пикадили“, шумът и блъсканицата ескалират. Часовниците „Саки и Лорънс“ показват пет и половина — край на работния ден — и площадът е задръстен от пешеходци и автомобили. Господа и бизнесмени, дами и разносвачи се блъскат, за да преминат. Аз се промушвам между един автобус и такси сред тъпканицата, едва не ме премазва каруца, натоварена с пълни чували от зебло.

Бързам надолу по „Хеймаркет“, като прескачам протегнат бастун и така си навличам гнева на собственика с монокъла. Придържам се плътно до сградите, където движението по тротоара е по-слабо, докато, останала без дъх, стигам до Театъра на Нейно Величество.

Облягам се на каменния зид точно под театралния афиш и се вглеждам в смеещите се, смръщени, разговарящи, кимащи лица, които минават край мен, и очаквам погледът ми да открие познатите черти. Слаб господин с още по-слабата си дама се втурват нагоре по стълбите. Той показва два билета и набързо ги пропускат. Някъде наблизо часовник — дали е Биг Бен? — удря четвърт час. Дали Алфред все пак ще дойде? Променил ли е намерението си? Или пък толкова съм закъсняла, че вече е заел мястото си?

Изчаквам Биг Бен да удари кръглия час, после още четвърт за баланс. Никой не е влизал или излизал от театъра след двойката издокарани хрътки. Вече седя на стълбите. Затаила съм дъх и се примирявам. Няма да се видя с Алфред тази вечер.

Един метач ми се усмихва похотливо, решавам, че е време да си вървя. Придърпвам шала около раменете, пооправям шапката си и поемам към номер седемнайсет. Ще пиша на Алфред. Ще обясня какво се случи. За Хана и госпожа Тибит; мога дори да му разкажа цялата истина за Емелин и Филип и за полускандала. Въпреки всичките си идеи за експлоатация и феодални общества Алфред сигурно ще разбере. Нали?

Хана е казала на Теди за филмите на Емелин и той е бесен. Моментът не можел да бъде по-лош, казва той: с баща му подготвят сливане с Бригс Банк. Ще станат един от най-големите банкови синдикати в Лондон. В света. Ако се разчуе за тази мръсотия, ще бъде разсипан, всички ще бъдат разсипани.

Хана кимва и се извинява отново, като напомня на Теди, че Емелин е млада, наивна и доверчива. Ще преодолее това с възрастта.

Теди мърмори. Напоследък много мърмори. Прокарва ръка през тъмната си, вече прошарена коса. Емелин расте без контрол, казва той; това е проблемът. Същества, които израстват сред дивотия, си остават диви.