Кейт Мортън - Изплъзване от времето

Къщите са ниски и тесни, изградени от тъмни тухли. На улицата има хора. Оказва се, че играят комар. Ролс-ройсът на Теди е изумително лъскав. Хана изважда писмото на детектива и отново проверява адреса. Обръща се към мен и повдига вежди, кимва.

Това не е просто къща. Хана почуква на вратата и някаква жена отваря. Тя има руса коса, навита на ролки, и е облечена в копринен халат, кремав, но мръсен.

— Добро утро — казва Хана. — Казвам се Хана Лъкстън, госпожа Хана Лъкстън.

Жената застава така, че едното й коляно се подава през цепката на халата й. Тя разширява очи.

— Хубаво, сладурче! — отвръща с акцент, подобен на приятелката на Дебора от Тексас. — Щом казваш. За прослушването ли си тука?

Хана премигва.

— Тук съм заради сестра си. Емелин Хартфорд.

Жената смръщва вежди.

— Малко по-ниска от мен — казва Хана, — светла коса, сини очи. — Изважда една снимка от чантата си и я подава на жената.

— О, да, да! — отвръща тя. — Ами това е Бейби.

Хана въздъхва с облекчение.

— Тя тук ли е? Добре ли е?

— Че как? — отвръща жената.

— Слава богу — казва Хана. — Е, добре. Искам да я видя.

— Съжалявам, душко. Не става. Бейби е на снимки в момента.

— На снимки?

— В момента снима една сцена. Филип не обича да го безпокоят, щом започнат снимките. — Жената прехвърля тежестта си и лявото коляно замества дясното, като се подава от процепа. Накланя глава на една страна.

— Може да почакате вътре, ако искате.

Хана ме поглежда. Повдигам безпомощно рамене и тръгваме навътре след жената.

Превежда ни през коридора, нагоре по стълбите, до малка стая с разхвърляно двойно легло в средата. Завесите са спуснати, така че не влиза дневна светлина. Вместо това светят три лампи, върху чиито абажури са метнати червени копринени шалове.

До една от стените има стол, а на стола чанта, която разпознаваме, че е на Емелин. На едно от нощните шкафчета има мъжки принадлежности за лула.

— О, Емелин… — започва Хана и не успява да продължи.

— Искате ли чаша вода, госпожо? — питам аз.

Тя тутакси кимва.

— Да…

Не си представям да сляза долу, за да търся кухня. Жената, която ни въведе, бе изчезнала и аз не знам какво може да се крие зад затворената врата. Вместо това откривам малка баня в коридора. Етажерката е покрита с четки, моливи за грим, пудри и изкуствени мигли. Единствената чаша е тежка халба, в която има колекция от засъхнали концентрични кръгове. Опитвам се да я измия, но петната остават. Връщам се при Хана с празни ръце.

— Съжалявам, госпожо…

Тя ме поглежда. Поема дълбоко въздух.

— Грейс — казва тя, — не искам да те шокирам. Но мисля, че Емелин сигурно живее с някой мъж.

— Да, госпожо — казвам аз, като внимавам да не дам израз на ужаса си, за да не подклаждам и нейния. — Така изглежда.

Вратата рязко се отваря и ние се извъртаме. На входа стои Емелин. Аз съм поразена. Русата й коса закрива страните й и е подредена във високи букли отгоре, а дългите черни мигли правят лицето й неестествено голямо.

Устните й са в яркочервено и е облечена в копринен халат, като онази жена. Правеше се на голяма, но изглеждаше още по-млада. Заради лицето е, предполагам, нещо в изражението. Не се държи като възрастна: истински шокирана е и не може да го скрие.

— Какво правите тук? — пита тя.

— Слава богу! — въздъхва с облекчение Хана и се втурва към сестра си.

— Какво правите тук? — отново пита Емелин. Вече се е овладяла, вместо широко отворените очи виждаме спуснати клепки, а малкото кръгло „о“ на устните й показва цупене.

— Дойдохме за теб — отговаря Хана. — Побързай, облечи се, за да тръгваме.

Емелин се отправя с бавни крачки към тоалетката и се отпуска на стола. Опитва се да измъкне цигара от смачкания пакет и се намръщва, когато тя се заклещва. После я запалва.

— Никъде не тръгвам. Не можеш да ме накараш — заявява тя, след като изпуска струйка дим.

Хана я сграбчва за ръката и я изправя на крака.

— Тръгваш и мога. Отиваме си вкъщи.

— Сега това е моят дом — казва Емелин и се отскубва. — Аз съм актриса. Ще стана звезда. Филип казва, че имам външни данни.

— Сигурна съм, че казва така — отвръща мрачно Хана.

— Грейс, събери багажа на Емелин, докато аз й помогна да се облече.

Хана развързва халата на Емелин и двете зяпваме. Отдолу е по бельо, прозрачно. Розовите зърна на гърдите й се виждат през черна дантела.

— Емелин! — извиква Хана, а аз бързо се обръщам към куфара. — В какъв филм се снимаш?

— Любовна история — отговаря Емелин, загръща се отново и дръпва от цигарата.