Кейт Мортън - Изплъзване от времето

Здраво стискам писмото. То е малко. Пликът е белязан, там, където палецът на изпращача е размазал още мокрото мастило. Напечатано е току-що.

От един следовател е. Истински детектив с агенция на Съри Стрийт, секретарка до вратата и пишеща машина на бюрото. Изпратена съм да го взема лично, тъй като съдържа — ако имаме късмет — взривоопасна информация, която ще е рисковано да се предава по пощата или по телефона. Надяваме се, че писмото посочва местонахождението на Емелин, която изчезна. Това може да се превърне в скандал и аз съм сред малцината, на които тази тайна е поверена.

Телефонното обаждане дойде от „Ривъртън“ преди три дни. Емелин щяла да прекара уикенда с приятелско семейство в имение в Оксфордшър. Тя им се изплъзнала, когато отишли до града на църква. Чакала я кола. Всичко било планирано. Говори се, че имало замесен мъж.

Радвам се за писмото — знам колко е важно да намерим Емелин, но се вълнувам и по друга причина. Довечера имам среща с Алфред. Това ще е за пръв път от онази мъглива вечер преди много месеци, когато ми даде адреса на Луси Старлинг, каза ми, че се тревожи за мен и по-късно същата вечер ме изпрати до вратата. През следващите месеци си разменяхме многообещаващи писма (с повече чувства) и сега най-сетне щяхме отново да се видим. Истинска среща. Алфред ще дойде до Лондон. От спестената си заплата е купил два билета за „Принцеса Ида“. Театрална постановка. Първата за мен. Виждала съм обяви, когато съм минавала по „Хеймаркет“ по заръки на Хана или в свободния си ден, но никога не съм гледала представление.

Това е моята тайна. Не казвам на Хана — има прекалено много грижи, — не казвам и на никого от прислугата от номер седемнайсет. Според грубиянската култура на госпожа Тибит всички могат да бъдат дразнени и жестоко подигравани по най-незначителни поводи. Веднъж, като ме видя да чета писмо (от госпожа Таунсенд, слава богу, а не от Алфред), тя настоя лично да го види. Каза, че било неин дълг да се увери, че низшият персонал (низшият персонал!) нямало да се държи непочтено, както и да поддържа непозволени връзки. Господарят не одобрявал това.

Донякъде е права. Напоследък Теди бе станал особено строг по отношение на служителите си. Има проблеми в службата си и макар да не е с лош нрав, явно че и най-благият човек може да изпусне нервите си, ако е притеснен. Бе обсебен от мисълта за бактерии и поддържане на хигиена, раздаде на прислугата шишенца с дезинфектант за уста, като настояваше да ги използваме; това бе един от навиците, наследени от баща му.

Тъкмо заради това останалите от прислугата не бива да знаят за Емелин. Все някой щеше да се разприказва, за да набира точки.

Когато пристигам на номер седемнайсет, влизам през стълбището за прислугата и бързам напред, притеснена да не привлека ненужно вниманието на госпожа Тибит.

Хана е в спалнята си, очаква ме. Бледа е. Започна да пребледнява след обаждането на господин Хамилтън миналата седмица. Подавам й писмото и тя незабавно го отваря. Погледът й пробягва по написаното. Бързо въздъхва.

— Намерили са я — съобщава тя, без да вдига очи. — Слава богу. Добре е.

Продължава да чете; рязко поема въздух, после поклаща глава.

— О, Емелин — тихичко изрича тя. — Емелин!

Стига до края, оставя писмото настрана и ме поглежда. Стисва устни и кимва.

— Трябва да бъде прибрана незабавно, преди да стане твърде късно. — Връща писмото в плика. Прави го притеснено, натъпква хартията набързо. Така, нервно и затормозено, се държи напоследък, откакто се срещна със спиритистката.

— Точно сега ли, госпожо?

— Незабавно. Стават вече три дни.

— Искате ли да кажа на шофьора да докара колата?

— Не — бързо отговори Хана. — Не. Не мога да рискувам някой да разбере. — Имаше предвид Теди и семейството му. — Аз ще карам.

— Госпожо?

— Е, не гледай така изненадано, Грейс. Баща ми правеше коли. Нищо няма да се случи.

— Да донеса ли ръкавиците и шала, госпожо?

Кимва.

— Вземи и своите.

— Моите, госпожо?

— Ще дойдеш, нали? — пита Хана и ме гледа с големи очи. — Така имаме по-голям шанс да я спасим.

Ние. Една от най-прекрасните думи. Разбира се, че ще отида. Нуждае се от помощта ми. Ще успея да се върна навреме за Алфред.

Той е режисьор, французин и два пъти по-възрастен от нея. По-лошото е, че е още женен. Хана ми разказва това, докато пътуваме. Отиваме във филмовото му студио в Северен Лондон. Според детектива Емелин е там.

Когато пристигаме на адреса, Хана спира колата, известно време оставаме вътре и наблюдаваме през прозореца. Никоя от нас не е виждала преди тази част на града.