Джон Стайнбек - Зимата на нашето недоволство

Ако планът ми се бе появил изневиделица — завършен и смъртоносен, — щях да го отхвърля мигновено като глупост. Хората не постъпват така; но хората играят на тайни игри. Моята започна, след като Джои ми изброи правилата за банков обир. За да преодолея царящата на работното ми място скука, аз се включих в тази игра и всичко постепенно дойде на мястото си — Алън и мишата маска, течащата тоалетна, ръждивият револвер, предстоящите празници, блокираната с хартия от Джои брава на задния вход. Така, само на игра, определих времетраенето на процеса, изиграх го с тренировъчна цел, изпипах го. Та нима онези, които водят престрелки с полицаите, не са били първо момченца, тренирали с тапешници, докато накрая станали толкова добри, че им се наложило да изпробват способностите си?

Така и не усетих кога играта ми престана да е игра. Вероятно когато съм усетил, че ще мога да купя магазина, за което ще ми трябват пари. Първо на първо, много е трудно да зарежеш една безупречна конструкция, без да си я изпитал. А що се отнася до непочтеността, до престъплението — то нямаше да е престъпление спрямо хората, а само срещу парите. Няма да има пострадали. И парите са застраховани. Истински са онези престъпления, които се извършват против хора — против Дани и против Маруло. Щом съм могъл да сторя онова, което съм сторил, кражбата нищо не представлява. А и всичко това ще е само временно. И няма да се наложи да се повтаря, дори отчасти. В интерес на истината, дори преди да бях разбрал, че не става дума за игра, процедурата, оборудването и графикът ми бяха ошлайфани до границата на идеалното. А момчето с тапешника установи, че държи в ръката си револвер калибър .45.

Случайността, разбира се, не биваше да се подценява, но само дотолкова, доколкото на човек може да му се случи нещо, докато пресича улицата или минава под някое дърво. Струва ми се, че не изпитвах никакъв страх. Отървал се бях от него посредством тренировките, но все още страдах от недостиг на въздух — нещо като сценичната треска на актьор зад кулисите преди премиерата. Пак като на игра бях огледал и съответно елиминирал всяко предвидимо затруднение.

От притеснение, че няма да мога да заспя, съм заспал, и то дълбоко, доколкото знам — и без сънища, та в крайна сметка се успах. Възнамерявах да използвам тъмния подстъп към деня за успокояващото лекарство на размишлението. Вместо това, когато ококорих очи, опашката на кравата до езерото сигурно бе станала видима най-малко преди половин час. Събудих се внезапно, като от взривна вълна. При такова събуждане човек може да получи мускулно увреждане. В конкретния случай разтърсих леглото, та Мери се пробуди и запита:

— Какво има?

— Успал съм се.

— Глупости. Още е рано.

— Не и за мен, аблативна абсолютке 68 68 От Ablativus absolutus (лат.) — синтактична конструкция в латински, с която се предават обстоятелства. — Б.р. . Днес за мен е чудодеен ден. Цял свят ще отбележи Деня на бакалските стоки. Хич не си прави труда да ставаш.

— Нали ще ти е необходима стабилна закуска?

— Знаеш ли какво ще направя? Ще си купя картонена кутия с кафе от „Фоурмастър“ и ще опоскам стелажите на Маруло все едно съм вълк.

— Наистина ли?

— Почивай си, моя мишчице-мишленце, и мисли как да се отървем от любимите ни деца. Имаме нужда да сме сами. Сериозно ти казвам.

— Знам. Ще се напъна да измисля нещо.

Облякох се и се изпарих, докато не се бе сетила да ми отправи съответните за сезона пожелания да се пазя и да не се преуморявам.

Джои вече седеше в кафенето и потупа столчето до своето.

— Няма да мога, Морфа. Закъснях. Ани, би ли ми сипала литър кафе в картонена кутия?

— Ще трябва да са две половинки, Ит.

— Добре. Дори още по-най-добре.

Напълни малките картонени кофички, сложи им по едно капаче и ги постави в плик.

Джои си допи кафето и излезе редом с мен.

— Тая сутрин май ти ще водиш службата, без епископ.

— И на мен така ми изглежда. Какво обаче ще кажеш за оная новина?

— Още не мога да я смеля.

— Помниш ли, като ти казах, че нещо ми мирише?

— Точно за това се сетих, като я чух. Страхотно обоняние имаш.

— То си е част от занаята. Е, Бейкър може вече да се прибира. Ама не знам дали ще посмее.

— Да се върне ли?

— Твоят нос нищо ли не надушва?

Изгледах го безпомощно:

— Нещо явно не долавям, а и не знам дори за какво става дума.

— Божичко, Исусе.

— Искаш да кажеш, че то е пред очите ми ли?

— Точно това имам предвид. Законът за кучешкия зъб все още не е отменен.