Джон Стайнбек - Зимата на нашето недоволство

Добавил бях и един свой закон: Не се освинвай. Не бъди алчен и не се лакоми по едри банкноти. Ако имаше шест до десет хиляди в десетачки и двайсетачки, щяха да са ми напълно достатъчно, лесни за пренасяне и за укриване. Ролята на разменната чанта щеше да се изпълнява от кутията за торти върху хладилния шкаф, която при следващото си появяване щеше да съдържа една торта. Пробвах да си променя гласа с онова ужасно перце за вентрилоци, но се отказах в полза на мълчаливите жестове. Всичко бе на място и в пълна готовност.

Почти съжалявах, че го няма господин Бейкър. Щях да попадна единствено на Морфа, Хари Робит и Идит Алън. Всичко бе планирано до частица от секундата. В девет без пет запречвам входа с метлата. Бях го репетирал многократно. Подпъхвам престилката под колана, окачвам топуза на верижката, та казанчето на тоалетната да тече. Всеки новодошъл ще чуе шума на водата и ще си направи съответния извод. Шлифера, маската, кутията за тортата, револвера, ръкавиците. Пресичам уличката точно в девет, бутвам с рамо задната врата, слагам маската, влизам в мига, в който часовниковият механизъм на блиндираната врата спира да бръмчи и Джои я отваря. Правя знак — с пистолета — на тримата да залегнат по очи на пода. Не ми създават никакъв проблем. Както казва Джои, парите са застраховани, а той — не. Вземам парите, слагам ги в кутията за торта, пресичам уличката, пускам ръкавиците и маската в тоалетната, после пускам водата, пускам пистолета в кутията с масло, свалям шлифера. Престилката от колана, парите в кутията за шапка, тортата в кутията за торти, грабвам метлата и започвам да мета тротоара — налице и видим, когато подадат сигнала за тревога. Цялата работа трае минута и четиридесет секунди — засечена, проверена повторно и за не знам кой си път. Но въпреки всичкото планиране и изчисления на времето все още изпитвах известно задъхване, та освен това преметох вътрешността на магазина, преди да отворя двете предни врати. Облякъл си бях вчерашната престилка, да не личат нови гънки.

Ако щете ми повярвайте, но в този миг времето спря, сякаш някой Иисус Навин с колосана яка бе застрелял слънцето по пътя му 69 69 Ис. Нав. 10:12-13. — Б.пр. . Голямата стрелка на бащиния ми часовник бе запънала пети и отказваше да приеме утрото.

Отдавна не бях говорил на глас на паството си, но тази сутрин се обърнах към тях, вероятно от нерви:

— Приятели мои — рекох, — предстои ви да станете свидетели на една загадка. Знам, че мога да разчитам на мълчанието ви. Но ако някой от вас има някакви морални задръжки по въпроса, нека стане и напусне. — Направих пауза. — Възражения? Няма. Чудесно. Ако някога чуя някоя мида или зелка да обсъжда тази работа с непознат човек, незабавно ще бъде осъдена на смърт чрез трапезна вилица.

Освен това искам да ви изкажа благодарността си. От дълго време сме заедно, смирени работници на лозето, аз точно толкова слуга, колкото и вие. Сега обаче предстои промяна. Оттук насетне аз ще съм вашият господар, но ви обещавам да съм добър, добросърдечен и разбиращ ви господар. Наближава моментът, приятели, завесата се вдига — сбогом. — Но докато вървях към предния вход с метла в ръка, чух собствения си вик: „Дани, Дани! Махни се от червата ми!“ Нещо разтресе силно тялото ми, та се наложи да се подпра за миг на метлата, преди да отворя двете крила.

Часовникът на баща ми сочеше девет с малката дебела стрелка и минус шест с дългата тънка стрелка. И докато го гледах, усещах в дланта си пулса му.

Денят толкова се различаваше от останалите, колкото кучетата — от котките, а те като цяло — от хризантемите, цунамитата или скарлатината. Много от щатите — за нашия гарантирам — имат закон за задължителен дъжд по време на дългите уикенди; как иначе да помрачат настроението на населението си, ако не го направят вир-вода? Юлското слънце успя да отблъсне и разпръсне ордата перести облачета, но на запад иззад хоризонта надничаха черни буреносни страшилища — могъщи дъждоносци откъм долината на река Хъдзън, въоръжени с мълнии и отсега мърморещи под носа си. Ако смятаха да спазят закона, както се следва, трябваше да изчакат мравуняка от веселящ се народ да излезе максимално по шосетата и плажовете по лятно облекло и в лятно настроение.

Повечето други магазини не отварят преди девет и половина. Именно от Маруло дойде идеята да привлека една шепа клиенти, като ги изпреварвам с половин час. Тая работа не биваше така да остане. Допълнителната печалба бе толкова незначителна, че не си заслужаваше отрицателното отношение, което предизвиквахме сред конкуренцията. Не че на Маруло му пукаше, ако изобщо си имаше представа за тези неща. Той си оставаше чужденец, макаронаджия, престъпник, тиранин, потоизстисквач на беднотията, плюс осем вида копеле. И след като го бях сразил, нямаше нищо по-естествено от това, недостатъците и престъпните му деяния да ми станат ослепително ясни.