Джон Стайнбек - Зимата на нашето недоволство

— Не. Той не го иска. Признава се за виновен. Иска да си върви.

— Хайде стига, бе!

Навлязоха седем-осем клиента.

— Нали ви предупредих — подвикнах му, после се заех да им помагам да избират нещата, които им трябват, или поне си мислеха, че им трябват. Слава Богу, бях поръчал цяла планина от кренвирши и кръгли хлебчета за хамбургери.

— Киселата туршия по колко е? — провикна се Уолдър.

— Пише на етикета.

— Тридесет и девет цента, госпожа — каза той. И се захвана на работа: мереше, опаковаше, събираше. Протегна се дори през мен да маркира покупка на касата. След като се отмести, взех от купчината една хартиена кесия, отворих чекмеджето и използвайки кесията като кухненска ръкавица, взех стария револвер, отнесох го в тоалетната и го пуснах в очакващата го тенекия с машинно масло.

— Тая работа ви идва отръки — рекох, като се върнах.

— Навремето след училище работех в един супермаркет на „Гранд Юниън“.

— Личи си.

— Нямате ли си помощник?

— Намислил съм да обуча сина ми.

Клиентите винаги пристигат на ята, никога поединично на равни интервали. В пролуката продавачът се подготвя за следващия наплив. Има и друго нещо: когато двама мъже правят нещо заедно, започват да си приличат, а различията им престават да са толкова резки. Дори в армията са установили, че черен вече не се бие с бял, щом имат пред себе си общ враг. Подкожният ми страх от ченгета изчезна, след като Уолдър премери половинка домати и направи сметката върху една книжна кесия.

Първото ни ято отлетя.

— Бързо казвайте какво точно ви интересува — рекох.

— Обещах на Маруло да дойда от негово име. Иска да ви даде магазина.

— Глупости на търкалета. Пардон, мадам. Говоря на моя приятел тук.

— О, да, разбира се. Та, значи, ние с трите деца правим петима… Колко сарфалади ще ни стигнат?

— По пет на дете, три за съпруга ви, две за вас. Общо двадесет.

— Сигурен ли сте, че ще изядат по пет?

— Те поне така смятат. Нали на пикник ще ходите? — Х-хъ.

— Тогава вземете още пет за резерва, ако някои паднат в жарта.

— Къде държите химикалите за отпушване на мивки?

— Отсреща, до почистващите течности и амоняка.

Диалогът ни се получи накъсан, както можеше и да се очаква. Иначе, изчистен от разменените с клиентите приказки, би изглеждал така:

— Бих казал, че съм в състояние на шок. Върша си най-съзнателно работата, но в повечето случаи в нея са замесени престъпници. А свикнеш ли веднъж да се занимаваш с мошеници и лъжци, един почтен човек направо може да те изкара от релсите.

— В какъв смисъл „почтен“? Моят шеф никога нищо не е дал даром. Стиснат е до безкрай.

— Знам. И всичко се дължи на нас. Разказа ми цялата си история и му вярвам. Преди да дойде, научил думите, изписани в основата на Статуята на свободата. Наизустил диалектен вариант на Декларацията на независимостта. Думите в Закона за правата на човека били огнени. Но взели, че не го пуснали. Той все пак успял да влезе. Помогнал му добър човечец — взел му всичко, което имал, и го пуснал да доджапа до брега. Доста време му трябвало да проумее американския начин на живот, но все пак се научил… и то добре се научил. „Без пари нищо не става! Грижи се за Номер едно!“ Та той се е научил. Никак не е глупав. И добре се е грижил за Номер едно.

Всичко това бе накъсано от клиенти, така че не доведе до някаква драматична кулминация, а си остана поредица от кратки изречения.

— И точно затова не го заболяло, че някой го предал.

— Предал ли?

— Че колко му е? Едно обаждане по телефона.

— И кой е този човек?

— Откъде мога да знам. Министерството ни е една машина. Нагласяваш копчетата и то започва да изпълнява всички процедури като някаква автоматична пералня.

— Той защо не е направил опит да се изплъзне?

— Защото е уморен, каталясал е до мозъка на костите си. А и му е писнало. Имал някакви скътани пари. Иска да се връща в Сицилия.

— Това с магазина обаче все още не мога да го проумея.

— В това отношение не е по-различен от мен. С мошениците знам как да се оправям. Това ми е работата. Обаче почтеният човек направо ме пошашавява, гръмва ме. Така станало и с него. Появил се човек, който не се мъчел да го измами, да го окраде, не се оплаквал, не му просел. Опитал се да научи глупака как да оцелее в страната на необятните възможности, но оня отказал да се учи. Сума ти време изпитвал страх от теб. Мъчел се да проумее какъв е номерът ти в живота, докато най-сетне схванал, че твоят номер е да си честен.