Джон Стайнбек - Зимата на нашето недоволство

Много неща имах да обмислям, а те подскачаха с вдигната по ученически ръка да им обърна внимание. После долових кроткото пърпорене на двигател на лодка, едно-цилиндров — рибарска. Светлината на върха на мачтата й подмина скалите Уитсън в южна посока. Наложи се да прекратя всичко останало, докато се убедих, че червената и зелената й лампа навлязоха безпроблемно в канала — явно беше някой местен лодкар, щом тъй лесно намери входа. Пусна котва в плитчините, а скифът й докара до брега двама мъже. Вълничките галеха плажа, а разтревожените чайки полека-лека се укротиха върху шамандурите.

Точка от дневния ред: Налага се да се съобразя с моята мила Мери, заспала с нейната си загадъчна усмивка. Надявах се, че няма да се разбуди и да тръгне да ме търси. Но дори да го направи, ще ми го спомене ли някога? Съмнявам се. Според мен, колкото и да създава впечатление, че си казва всичко, Мери всъщност много малко ти казва. Как стои например въпросът с предсказаното ми забогатяване? За себе си ли го иска Мери или за мен? Няма никакво значение фактът, че предсказанието е съмнително, измислено от Марджи Йънг-Хънт по неизвестни за мен причини. Едно съмнително забогатяване е не по-лошо от останалите, да не говорим, че всички забогатявания вероятно са донякъде съмнителни. Ако иска, всеки човек с що-годе здрав разум е в състояние да натрупа пари. В повечето случаи обаче той по-скоро копнее да има жени, да се облича хубаво или да предизвиква възхищение и точно те го отплесват. Великите майстори финансисти от рода на Морган и Рокфелер не са се отплесвали. Искали са и са се добирали до пари — най-обикновени пари. Какво са правели после с тях, е съвсем отделна работа. Все имам чувството, че са се уплашили от призрака, който са пробудили, и са се опитвали да го купят.

Следващата точка: Под пари Мери разбира нови завеси и осигурено образование за децата, да повдигне леко главата си и — да си го кажем правичката — по-скоро да се гордее, а не да се срамува от мен. Изрече го в яда си, но истината си остава.

Следваща точка: На мен пари трябват ли ми? Честно казано, не. Нещо у мен ненавижда положението ми на продавач в бакалница. В армията стигнах до капитан, но много добре знам как влязох в офицерската школа — благодарение на родословието и с връзки. Не ме взеха заради хубавите ми очи, но пък наистина от мен излезе добър офицер, свестен офицер. Ако наистина ми беше зор да командвам, да издавам заповеди и да гледам как останалите скачат да ги изпълняват, щях да си остана в армията и сигурно вече щях да съм полковник. Но не това ми беше меракът. Исках да се махна оттам. Разправят, че добрият войник участвал в битка, но никога във война. Войната била работа за цивилните.

Нова точка: Маруло говореше истината за бизнеса, което си е чист процес на печелене на пари. И Джои Морфи беше съвсем откровен, а така също и господин Бейкър и фирменият агент. Всички бяха честни в приказките си. Защо обаче на мен от тях ми призляваше и ми оставаше вкус в устата като от развалено яйце? Толкова ли чак пък съм добър, любезен и справедлив? Съмнявам се. От гордост ли е? Донякъде — да. Прекалено мързелив ли съм за целта? Изобилстващата пасивна доброта всъщност си е чист мързел, бягство от проблеми, бъркотии и усилия.

Далеч преди появата на светлина човек долавя някаква особена миризма и усещането за зазоряване. Ето, и сега се появи: постихване на вятъра, нова звезда или може би планета изгрява над източния хоризонт. Би трябвало да знам коя точно е тази звезда или планета, но не я знам. Във фалшивата зора вятърът придобива нова свежест и постоянство. Истина ви казвам. И скоро ще трябва да се прибирам. Оная изгряваща звезда е тъй закъсняла, че няма да се вижда кой знае колко дълго, преди да се развиделее. Как беше поговорката — „Звездите скланят, не насилват“? Е, колко пъти съм чувал все пак как някои солидни финансисти се допитват до астролозите, преди да сключат някоя сделка. Възможно ли е звездите да са склонни към покачването на борсата? Влияят ли се от звездите акциите на Американската телефонна и телеграфна компания? В моето предсказание изобщо няма нещо тъй сладко и далечно като звезда. Само омазана стара колода карти таро в ръцете на безделна, пакостлива жена, която при това ги е нагласила. И картите ли скланят, без да насилват? Да приемем, че картите са ме склонили да се добера до Мястото посред нощ, после са ме склонили да посветя повече мисли, отколкото бих желал, на тема, която ненавиждам. Бая скланяне трябва да е паднало. Ще могат ли да ме склонят да проявя в бизнеса хитрост, каквато никога не съм притежавал, и алчност, която ми е чужда? Склонен ли ще съм да искам онова, което не желая? На този свят има и изяждащи, и изяждани. Съвсем подходящо основно правило. Изяждащите по-неморални ли са от изяжданите? Та нали в крайна сметка всички — и най-свирепите, и най-коварните — биваме изядени: поглъща ни земята.