Джон Стайнбек - Зимата на нашето недоволство

— Като гледа Елън, човек ще реши, че тя е получила поощрителна награда — разправяше Мери. — Надали щеше да се гордее толкова, ако самата тя беше станала знаменитост. Виж само каква торта направи — и ми посочи високата бяла торта, върху която с разноцветни букви бе изписано „ГЕРОЙ“. И независимо от това, че е лято, ще вечеряме печено пиле със заливка плюс сос от дреболиите плюс картофено пюре.

— Браво, скъпа, браво. А къде е младата знаменитост?

— Ами и той сякаш се е променил. Взема си вана и се облича официално за вечеря.

— Днешният ден е многозначителен, пророчице моя. Не се изненадвай, ако чуеш, че катър е родил, а на небето се е появила нова комета. Да се къпе преди вечеря. Не може да бъде!

— Мислех си, че и ти ще искаш да се преоблечеш. Приготвила съм и бутилка вино, та да произнесеш някакво слово или да вдигнеш тост или нещо от този род, нищо, че ще сме си само ние. — Тя направо заливаше дома ни с духа на празненството. В един момент усетих, че се качвам по стълбите, за да се изкъпя и да се включа във веселбата.

На минаване покрай вратата на Алън почуках, чух изръмжаване и влязох.

Стоеше пред огледалото, а в ръката си държеше друго, за да се вижда в профил. С нещо черно — най-вероятно мериния туш за мигли — си беше изрисувал тънки черни мустачки, почернил веждите си и бе извил нагоре крайчетата им по сатанински. Заварих го да се усмихва на огледалото с многознаещ, циничен вид. На всичко отгоре си беше сложил синята ми папийонка на точици. И ни най-малко не се смути от това, че съм го изловил.

— Репетирам за телевизията — каза и остави малкото огледало.

— Сине — рекох, — в цялата тази дандания комай не ми остана време да ти кажа колко се гордея с теб.

— Е… това е само началото.

— Честно казано, смятах те за по-слаб писател и от самия ни президент. И колкото съм щастлив, не по-малко съм изненадан. Кога ще прочетеш съчинението си пред света?

— В неделя, в четири и половина, в предаване, което ще върви и по всички местни телевизии. Ще трябва да отида до Ню Йорк. Ще ме вземат със специален самолет.

— Добре ли си изрепетирал четенето?

— О, не се притеснявай — ще се справя. Още съм на самия старт.

— По-скоро си скочил на висок скок — все пак си един от петима в цялата държава.

— И по всички местни телевизии — каза. Започна да обърсва мустачките с памучен тампон, а аз с учудване установих, че притежава цял комплект с гримове, сенки, фондьотени и мазила.

— Толкова много неща ни се случиха накуп на цялото семейство. Разбра ли, че купих магазина?

— Да! Чух.

— Така че, след като махнем гирляндите и украшенията, ще разчитам на твоята помощ.

— В какъв смисъл?

— И преди ти казах — да ми помагаш в магазина.

— Няма да стане — рече и огледа зъбите си в огледалцето.

— Няма да стане кое?

— Ще участвам като гост в две шоута, после в „Коя е моята реплика?“ и „Загадъчен посетител“. След тях следва още един конкурс, „Тийнейджърски остроумия“. В него има шанс дори да ме направят водещ. Та, както виждаш, няма да имам време. — И напръска нещо лепкаво по косата си от флакон под налягане.

— Кариерата ти, както виждам, е съвсем уредена.

— Нали ти казах, това е само началото.

— Добре, тази вечер няма да се разправяме. Друг път ще говорим:

— По телефона няколко пъти те търси един от ЕнБиСи. Сигурно, за да подпишеш договора, щото нали аз съм още малолетен.

— А с училището какво ще стане, замислял ли си се, синко?

— За какво ми е училище, след като ще съм на договор?

Изпарих се моментално, затворих вратата, а в банята стоях под студената вода, докато кожата ми се вледени, а студът навлезе дълбоко и поуспокои разтреслия ме бяс. Та когато се появих отново — лъснат, бръснат и нашляпан с одеколона на Мери, — вече контролирах себе си напълно. В останалите няколко секунди до вечеря Елън приседна на страничната облегалка на креслото ми, после се изсули в скута ми и ме прегърна.

— Много те обичам — каза. — Не се ли вълнуваш? И не смяташ ли, че Алън е прекрасен? Имаш чувството, че за това е роден. — И това го казваше дъщеря ми, която винаги съм смятал за изключително егоистична и доста злобна.

Преди да поднесат тортата, вдигнах тост в чест на младия ни герой, пожелах му успехи и приключих с думите:

— „Днес е зимата на нашето недоволство, преобразена във величествено лято от този син на Йорк“ 79 79 Игра на думи. У Шекспир — sun (слънце); в случая son (син). — Б.пр. .

— Това е от Шекспир — каза Елън.