Джон Грийн - Хартиени градове

— Ъм… о… — измънках, спрях минивана и тъкмо се канех да й кажа, че веднага я карам в тях, когато тя добави:

— Никакви престъпления. Обещавам. Трябва да намерим колата на Джейс. Улицата на Бека е следващата вдясно, но той няма да паркира колата си там, защото родителите й са в тях. Опитай в следващата пресечка. Това е първата ни работа.

— О.К., но после се прибираме.

— Не, после преминаваме към втора точка от единайсетте точки на плана.

— Марго, мисля, че идеята не е добра.

— Просто карай — каза тя и така и направих. Намерихме колата му на две пресечки от улицата на Бека. Беше паркирана в една глуха улица. Още не бях спрял, когато Марго изскочи от минивана с Клуба в ръка. После отвори вратата на лексуса, седна на шофьорската седалка и започна да закрепя бастуна за волана на Джейс. Когато свърши, излезе и тихо и грижовно затвори вратата.

— Тъпото копеле никога не си заключва колата — каза, докато се качваше в минивана. После прибра ключа за бастуна в джоба си и протегна ръка да разроши косата ми.

— Първа точка от плана е изпълнена. Сега напред към къщата на Бека.

Докато карах, Марго обясни втора и трета част от плана.

— Брилянтно — казах, макар че отвътре щях да се пръсна от нерви, чак душата ми трепереше.

Завих по улицата на Бека и спрях две къщи след кичозния замък, в който тя живееше. Марго изпълзя към задната част на минивана и измъкна отнякъде бинокъл и цифров фотоапарат. Първо погледна през бинокъла, после ми го подаде. Видях, че осветлението в приземния етаж беше включено, но не се забелязваше никакво движение. Бях изненадан, че къщата дори има такъв етаж. В Орландо две копки надолу, и веднага бликва вода.

Бръкнах в джоба си, извадих телефона и набрах номера, който Марго ми продиктува. Звънна веднъж, два пъти и после нечий изморен мъжки глас:

— Ало?

— Господин Арингтън? — попитах вежливо. Марго искаше аз да се обадя, защото никога нямаше да разпознаят гласа ми.

— Кой е? Господи, колко е часът?

— Сър, смятам, че е добре да Ви съобщя, че в момента Вашата дъщеря прави секс с Джейсън Уърдингтън в приземния етаж на дома Ви.

Край на втора част от плана.

С Марго отворихме вратите на минивана, хукнахме надолу по улицата и се хвърлихме по корем точно пред живия плет пред къщата на Бека. Марго ми подаде фотоапарата. Видях как на горния етаж лампата в спалнята светна, после лампата на стълбището, след нея и в кухнята. И най-накрая лампата по стълбите към стаята в мазето.

— Идва — прошепна Марго. Не разбрах какво имаше предвид, докато някъде в ъгъла на периферното ми зрение не се появи Джейсън Уърдингтън, точно изскачаше от прозореца на мазето съвсем гол, като изключим боксерките. Той хукна по поляната и когато наближи, го щракнах, с което изпълних точка три от плана. Светкавицата изненада и двама ни. Той спря и замига към мен в тъмното. Бяха няколко секунди нажежено до бяло напрежение. После хукна отново и изчезна в тъмното.

Марго дърпаше крачола на панталона ми. Погледнах към нея, а тя се усмихваше лукаво. Протегнах ръка и й помогнах да се изправи. После хукнахме нагоре към колата. Докато пъхах ключа в захранването, тя каза:

— Дай да видя снимката.

Подадох й апарата и облегнати един до друг, зачакахме снимката да се появи. Главите ни почти се докосваха. И щом видях учуденото пребледняло лице на Джейсън Уърдингтън, не можах да се стърпя и прихнах.

— О, господи! — възкликна Марго и посочи снимката. Очевидно паниката е била голяма и моментът — съвсем точен, но както бе видно от снимката, Джейсън не бе успял да прибере Малкия Джейсън в боксерките и ето го — виси, полюшва се, цифрово запечатан за бъдещите поколения.

— Това е пенис — каза Марго. — И спрямо останалите пениси, той се съотнася така, както Роуд Айлънд към останалите щати в Америка — може да има велика история, но едно е сигурно — никак не е голям.

Погледах към къщата и забелязах, че лампата в мазето вече беше угасена. За миг ми стана кофти за Джейсън — не беше виновен, че има микропенис и брилянтна и много отмъстителна приятелка. Но пък… в шести клас Джейс обеща да не ме удря повече в рамото, ако изям един червей. И аз взех че изядох един червей и после той ме измлати в лицето. И с това чувството на съжаление премина.

Когато се обърнах към Марго, тя наблюдаваше къщата през бинокъла.

— Трябва да тръгваме — каза. — Към мазето — добави.

— Какво? Защо?

— Четвърта точка. Трябва да вземем дрехите, ако се опита да влезе обратно да си ги търси. И пета част от плана — да оставим рибка за Бека.