Джон Грийн - Хартиени градове

Марго заговори.

— Цялата работа е, че изобщо не им пука какво правя, ама си мислят, че моите подвизи уронват престижа им пред хората. И знаеш ли какво ми каза сега? Каза: „Изобщо не ми пука, ако си прецакаш живота, но няма да позволя да ни излагаш пред семейство Якобсен. Те са ни приятели“. Колко смешно. Ха-ха. И нямаш идея колко трудно стана да се излиза от проклетата къща. Нали знаеш във филмите, в някой затвор например, как слагат дрехи и разни неща под одеялото, все едно под него има човек — кимнах, знаех. — Е, добре, ама майка ми сложи някакъв шибан бейбифон в стаята ми, за да ме чувала как дишам и дали дишам цяла нощ и ако не дишам, значи, не съм там. Така че, трябваше да платя пет кинта на Рути, за да спи в моята стая, после сложих дрехи под одеялото й, все едно че е там.

Рути бе малката сестра на Марго.

— Сега стана „мисията невъзможна“ там. Навремето можех да се измъкна като всеки един нормален американец — да се покатеря на прозореца и да скоча от покрива. Какво се случва с хората напоследък, не знам. У нас е фашистка диктатура.

— Имаш ли намерение да ми кажеш къде отиваме?

— Ами първо отиваме в Пъбликс . Поради причини, които ще ти обяснявам по-късно, трябва да слезеш и да напазаруваш някои неща. После отиваме в УолМарт .

— Значи, отиваме на едно голямо пътешествие през всяка една търговска забележителност в Централна Флорида? — попитах.

— Тази нощ, мили мой, ще поправим много грешки. Също така ще направим някои грешки с неща, които принципно са си правилни. Първите ще бъдат последни, последните ще бъдат първи. Кротките ще трябва да направят и те нещо. Примерно да се захванат с унаследяването на земята. Но преди да направим всички тези радикални световни промени, трябва да напазаруваме.

Спрях пред Пъбликс . Паркингът беше празен.

— Слушай, колко пари имаш в теб? — попита тя.

— Нула долара и нула цента — изключих двигателя и я погледнах. Тя пъхна ръка в джоба на тесните си черни джинси и извади няколко стодоларови банкноти.

— За щастие, господ се е погрижил за бедните и гладните — каза тя.

— Какво е това, по дяволите?

— Пари, душицо. Нямам достъп до сметките на родителите си, но пък им знам паролата, защото използват една и съща за всичко „myrnamountw3az3l“. Така че изтеглих съвсем законно и правомерно.

Опитах се с няколко примигвания да прикрия възхищението и недоумението си, но тя видя как я гледам и се усмихна.

— Трябва да те предупредя, че това ще е най-хубавата нощ в живота ти.

Нещата с Марго Рот Шпигелманстояха по следния начин: единственото, на което бях способен в нейната компания, бе да я оставя да говори, а щом спреше да говори, да я насърча да продължи да говори, защото 1) Бях безспорно, безнадеждно, безпаметно влюбен в нея, 2) Тя беше абсолютно безпрецедентна във всяко едно отношение и 3) Тя никога не ми задаваше въпроси, така че единственият начин да избегна мълчанието беше да я карам да говори.

И така, в колата на паркинга пред Пъбликс тя каза:

— Гледай сега, направила съм ти списък. Ако нещо не ти е ясно — просто ми се обади на мобилния. Което ми напомня, уф, забравих да ти кажа… малко по-рано тази вечер сложих някои неща в багажника на вана.

— Моля? Преди да ме питаш? Преди да се съглася?

— Е, да, технически погледнато — да. Както и да е, стига за това. Така че, ако има нещо неясно по списъка, обади ми се. Но за вазелина да ти кажа, вземи най-голямата туба. Има три вида туби. Едната е мъничка — тубичка бебе, после има една средна, тубичка мама, и има една голяма, колкото свит юмрук — като… туба дебел татко. Точно дебелият татко ти трябва. Но ако нямат от дебелия татко, вземи три мами. Това трябва да ти стигне — каза и ми връчи стодоларова банкнота.

Списъкът на Марго:

3 Цели риби морски Вълк, Опаковани поотделно

Вийт (Това е за Бръснене на крака Само че не Вземай Самобръсначка Това си е Женско козметично средство)

вазелин

шест Кутии Маунитн Дю 3 3 Освежаваща напитка, която съдържа кофеин. — Б.ред.

Една дузина Лалета

Бутилка Вода

Носни кърпички

една Кутия син Спрей

— Интересна употреба на главните букви — казах.

— Аха. Силно вярвам в теорията за поставяне на главната буква на случайно подбрани места в текста. Правилата за употреба на главната буква са крайно несправедливи спрямо останалите думи в средата на изречението.

Сега, спорно е какво трябва да се каже или дали да се казва изобщо нещо на касиерката в дванайсет и половина след полунощ, когато наредиш пред нея седем кила риба, един депилатоар Вийт , една туба вазелин, от тези, дето приличат на дебел татко, шест кутии Маунтин Дю , един спрей със синя боя и дванайсет лалета. Но ето какво казах аз: