Джоузеф Конрад - Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

Пал — стълб, обикновено чугунен, набит край ръба на пристан за привързване на кораби.

Папиемаше — пластична маса от сгъстена хартиена каша с лепило и пълнители, използвана за оформяне на различни предмети, модели и пр.

Пилерс — вертикална дървена или метална стойка за поддържане палубата на кораб.

Планшир (планцер) — лека профилирана греда по дължината на горния край на борд на кораб или лодка.

Подветрена страна — защитената от вятъра страна на кораб, срещуположна на посоката на вятъра.

Подзор — надвисващата над кормилото част от кораб.

Портик (портика) — колонада пред вход на внушителна сграда.

Рангоут — всички обли дървени или стоманени кухи греди на плавателни съдове — мачти, реи и пр., които служат за закрепване на корабните въжета и платна, за поставяне на сигнализационни светлини и др.

Релинг — парапет, перила.

Рея , мн.ч. реи — подвижна напречна греда на корабна мачта, към която се закрепват хоризонталните ръбове на платната.

Рутел — лост за управление на корабно кормило.

Сампан — общо название на различни дъсчени плоскодънни лодки, използвани в крайбрежните райони или реки на Източна и Югоизточна Азия за превоз на пътници и товари.

Саронг — индонезийска и малайска женска и мъжка национална дреха, подобна на дълга пола, изтъкана най-често от цветен памучен плат. Саронгът е разпространен и в някои континентални райони на Югоизточна Азия, както и на Филипинските острови.

„Сартор Ресартъс“ — философски роман от Томас Карлайл (1795 — 1881), английски публицист, историк и философ.

Серж — вид вълнен плат с диагонално преплитане на нишките.

Сиам — старото название на Тайланд.

Сумпитан — стрелометателна духателна тръба от дърво или бамбук, дълга до 2,5 м, с диаметър 2–3 см. Нарича се и „духателна пушка“. Оръжие в междуплеменните войни на малайците и индонезийците или при лов на дребен дивеч.

Тайн — река в Шотландия, която се влива в Северно море.

Такелаж — съвкупността от мачтовите корабни въжета заедно със скрипците и другите уреди за боравене с тях.

Тиково дърво — расте в Индия и на остров Ява; използват материала му в корабостроенето заради голямата му здравина.

Топенанти — въжета от подвижния такелаж на ветроходите.

Тори — член на английската консервативна партия, консерватор.

Трап — къса преносима или въжена стълба на кораб.

Трирема — древен боен кораб от финикийско и римско време с три реда весла, разположени шахматно.

Туан — малайско обръщение към европеец: „господин“ (по-старо значение „господар“).

Туиндек — пространството между палубите на многопалубни кораби.

Уелингтън — столицата на Нова Зеландия.

Фал (фалин) — тънко въже, с чиято помощ се издигат корабни платна, сигнални флагове и пр.

Фалшборд — лека обшивка, която е продължение на бордната обшивка над палубата и служи като ограда и защита на палубата от вълни.

Фок — най-долното право платно на предната мачта на платноходен кораб.

Фокбомбрамбрас — въже за натягане и направляване на най-горната наставка на фокмачтата.

Фокбрамстенга — най-горната наставка на фокмачтата.

Фокбрасове — въжета, които натягат фокмачтата.

Фопванти — вантите на фокмачтата.

Фокмачта — предната мачта на платноход.

Фокрея — долният хоризонтален прът на фокмачтата, който служи за окачване на фока.

Фоксейл — вж. фок.

Формоза — названия на остров Тайван, дадено му през XVI в. от португалските мореплаватели.

Форпик — предната част от носа на кораба.

Хакборд — горната част от кърмата на кораб.

Халс — курсът на кораба спрямо посоката на вятъра (десен или ляв халс); отсечка от корабния курс между две последователни промени на курса му.

Шкипер — тук капитан на търговски кораб.

Шпангоут — прави или криволинейни греди, които образуват корпуса на кораба.

Щурвал — кормилно колело (понякога две на обща ос), свързано чрез предавка с кормилото на плавателния съд. С щурвала се поддържа или изменя посоката на движение на кораба.

Щурманска рубка — кабина, от която щурманът води кораба.

Ют — кърмовата част от горната палуба на кораб.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6996