Джоузеф Конрад - Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

Извъртях гротреята и зачаках безпомощно. Може би корабът беше спрял и собствената му съдба сега висеше на косъм, а черната маса на Кох-ринг се извисяваше над кърмата като дверите на вечната нощ. Какво щеше да прави той сега? Дали още се движеше напред? Приближих се бързо до борда, но по тъмната вода не можах да видя нищо освен слаб фосфоресцентен блясък, който показваше стъклената гладкост на задрямалата водна повърхност. Невъзможно беше да разбере човек — а и аз все още не бях се научил да чувствувам кораба си. Движеше ли се той? Необходимо ми беше нещо, което добре да се вижда, парче хартия, което да хвърля във водата и да наблюдавам. Нямах нищо у себе си. Да изтичам долу за него не смеех. Нямаше време. Изведнъж напрегнатият ми ожидащ взор различи някакъв бял предмет да плува на около ярд от кораба. Бял върху черната вода. Фосфоресцентен блясък мина по нея. Какво беше това?… Разпознах собствената си мека шапка с увисналите краища. Трябва да е паднала от главата му… и той не си е направил труда да я прибере… Сега имах каквото исках — спасителния белег, за да наблюдавам. Но едва ли помислих за другото ми аз, комуто предстоеше да остане скрит завинаги за всяко приятелско лице, да остане беглец и скитник на земята.

Наблюдавах шапката. Тя беше предназначена да спаси бездомната му глава от угрозата на слънцето. А сега — виж — тя спасяваше кораба, като ми служеше за белег, който да ми помогне да изляза от неведението, в което бях поради незапознатостта ми с кораба. Ха! Тя се носеше напред, предупреждавайки ме тъкмо навреме, че корабът е започнал да се движи назад.

— Завърти руля — казах с нисък глас на матроса, който стоеше ням като статуя.

Очите на този мъж лъснаха диво в светлината на стъкления похлупак на компаса, когато той с подскок премина от другата страна и завъртя щурвала на руля.

Запътих се към юта. На потъналата в сянка задна палуба целият екипаж стоеше при фокбрасовете в очакване на моята команда. Звездите пред нас сякаш се плъзгаха отдясно наляво. И всичко бе така спокойно наоколо, че чух тихата забележка: „Успя да направи маневрата“, казана с глас на облекчение между двама матроси.

— Дай слабина на платната и натягай!

Фокреите се задвижиха с голям шум, сред радостни викове. Сега вече чувах как страхотните бакенбарди дават разни команди. Корабът вече бе поел напред. И аз бях пак самичък с него. Нищо, никой на този свят нямаше вече да стои между нас, да хвърля сянка по пътя на мълчаливото ни опознаване и няма привързаност по пътя на съвършеното сливане на един моряк с първата му длъжност като капитан.

Тъкмо навреме стигнах до кърмата, за да различа на самия край на мрачната сянка, хвърлена от извисяващата се черна маса като самата порта на Ереб — да, тъкмо навреме, за да хвърля мимолетен поглед към моята бяла шапка, останала да отбележи мястото, където човекът, който бе мой таен спътник и в кабината ми, и в мислите ми — мое второ аз, — се бе спуснал във водата, за да понесе наказанието си: свободен човек, горд плувец, поел към новата си съдба.

Анероид — вид безживачен барометър, в който има метална еластична кутийка, от която е изтеглен въздухът.

Багор — кука, канджа; дълъг прът с метално острие и кука на края.

Барк — морски платноход за далечно плаване с няколко мачти и товароспособност до 6000 тона.

Баркас — голяма гребна спасителна и съобщителна лодка.

Бизанванти — обтежки от дебели въжета, които поддържат задната мачта и се свързват помежду си с тънки напречни въжета.

Бизанмачта — най-задната мачта.

Бимс — напречни греди, които свързват бордовите разклонения на шпангоута.

Брас (мн.ч. брасове) — въже за укрепване на реята.

Брашпил — ръчна или моторна лебедка, поставена на носа на кораб за издигане на котвата.

Буксирен клюз — страничен отвор на носовата част на кораба за буксирното въже.

Бункер — помещение за складиране и превозване на сипливи материали, обикновено конусно оформено и снабдено отдолу с шибър за опразване.

Бушприт — издадена над носовата греда хоризонтална или наклонена греда. На платноходите бушпритът служи за изнасяне напред на носовите платна (кливери), с което се увеличава общата площ на платната на кораба и се подобрява неговата управляемост. Бушпритът се използва също и за повдигане, закрепване и спускане на носовата котва.

Ванти (обтежки) — стоманени или насмолени конопени въжета, с които се опъват симетрично към двата борда мачтите на кораб.