Джоузеф Конрад - Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

Висилки за спасителни лодки — въртящи се стоманени греди, монтирани до борда на кораб, с извито коляно, на което има блок (скрипец) за окачване, спускане и вдигане на лодката.

Гари — каручка за превозване на хора в Средния и Далечния изток.

Грот — най-ниското главно платно на гротмачтата.

Гротбрас — въже, което натяга главното платно на гротмачтата.

Гротмачта — главна мачта на кораб, обикновено средната.

Гротрея — подвижна напречна греда на гротмачтата, към която се закрепват хоризонталните ръбове на гротовите платна.

Екарте — вид игра на карти за двама участници.

Ереб — според древногръцката митология: място в пълен мрак в подземното царство, през което минавали сенките на път за ада; пъкъл, ад.

„Еребус“ („Ад“) и „Терър“ („Ужас“) — корабите, с които Джеймс Кларк Рос (1800 — 1862), английски военен моряк и полярен изследовател, предприел експедиция до Антарктида (1840 — 1843).

Кабестан — вид лебедка за развиване на голяма теглителна или подемна сила.

Каботажен кораб — кораб за крайбрежно плаване.

Калаши — народност от Южна Азия.

Камбуз — кухня на кораб.

Квадрант — една четвърт от окръжността, т.е. 90°.

Келсън — греда, която се полага върху средната част на подовите греди над кила на кораба, за да го укрепят.

Кларет — вид тъмночервено трапезно вино.

Клафтер — мярка за дължина, равна на 1,83 м.

Клипер — бързоходен морски три- или четиримачтов платноход, съществуващ до края на XIX в. Характерни за клипера са острите контури на корпуса и голямата площ на платната.

Клот — малък дървен кръг на върха на мачтата, снабден с отвори за фаловете.

Кнехтове, кнехти (мн.ч. от кнехт ) — двойки ниски метални или дървени стълбове на палубата на кораб близо до борда, които служат за навиване на въжета, за влачене или прикрепяне на кораба към кея (понтона).

„Конуей“ — училище в Англия, което подготвя моряци за търговския флот.

Котвена светлина — светлина над котвената площадка.

Кохиншина — бивша френска колония в съседство с Кампучия и с главен град Сайгон; най-южната част на днешен Южен Виетнам.

Кули — нископлатени неквалифицирани работници (носачи, товарачи, возачи на рикши, надничари и пр.) в Китай, Индия и други страни от Източна и Югоизточна Азия.

Къри — силна подправка или ястие с тази подправка; приготовлява се в Индия и някои съседни страни.

Ландс Енд — нос, най-западната точка на Великобритания.

Ласкари — моряци индуси, които служат на европейски кораб.

Лизардс — най-южната точка на Великобритания.

Литания — дълга църковна молитва; молебствие; в нашия контекст: оплакване, вопли, стонове.

Лихтер — шлеп, товарен плоскодънен плавателен съд, който се тегли от влекач и служи главно за вътрешен превоз в пристанища, напр. от голям презокеански кораб до брега. Има и самоходни лихтери.

Лотлин — съставна част на лот (в 1. знач.) за измерване на дълбочина до 50 м; представлява конопено въже с диаметър 8 мм и дължина 52 м с деления и накрая с пръстен за окачване на тежестта.

Марс — околомачтова площадка, която служи за наблюдателница; на нея се поставят прожектори, навигационни уреди и др.

„Мартини-Хенри“ — карабина от бившето въоръжение на английската армия, с калибър 11,2 мм; носи името на своите конструктори: швейцареца Мартини и шотландеца Хенри.

Месопотамия — фиг. изобилие на природни блага.

Наветрена страна — страната на кораба, обърната към вятъра.

Навло — такса за превоз на стока по влакове, кораби и пр. Нагнетателна помпа — помпа, предназначена да създава налягане (не да смуче).

Надстройки на кораба — закрити помещения на горната палуба, разположени по ширината на плавателния съд, от единия до другия борд, с различна големина по дължината на кораба. За разлика от надстройките надпалубните помещения, които не се простират от борд до борд, се наричат рубки.

Небесната империя — помпозно название на Китай; тук авторът го употребява иронично.

Немезида — в древногръцката митология: богиня на съдбата, а по-късно и на отмъщението; фиг. съдба, възмездие.

Околомачтова преградка (околомачтова площадка) — вж. марс .

Пагода — 1) многоетажна кулообразна архитектурна постройка от дърво, камък или метал, създадена първоначално в Индия, а по-късно и в Китай; 2) европейско наименование на храмове и други култови сгради в Южна и Източна Азия.