Джоузеф Конрад - Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

— Движим се много бавно в средата на залива — продължих аз небрежно. — Ще потърся крайбрежните ветрове довечера.

— За бога! Искате да кажете, сър, в тъмното, сред всичките тези острови и рифове, и плитчини?

— Е, да — ако изобщо има постоянни крайбрежни ветрове по тези места, би трябвало да отидем съвсем близо до брега, за да ги хванем, нали?

— Боже опази! — възкликна той шепнешком.

Целия следобед моят двойник имаше замечтан, умислен вид, което при него беше признак на озадаченост. След като се наобядвахме, отидох в стаята си, сякаш имах намерение малко да си почина. Там ние двамата наведохме тъмнокосите си глави над една полуразвита морска карта, която лежеше на леглото ми.

— Ето тук — рекох. — Само Кох-ринг и никъде другаде. Наблюдавам го непрекъснато още от разсъмване. Има две възвишения и една ниска точка. Трябва да е населен. И, както изглежда, на сушата срещу него е устието на доста голяма река — с някой и друг град, без съмнение, не много далеч нагоре. Това е най-добрата възможност за вас, която мога да видя.

— Каквото ще да е. Нека бъде Кох-ринг.

Той се загледа съсредоточено в картата, като че изследваше възможностите и разстоянието от голяма височина — и сякаш следваше с очите си собствената си фигура, скитаща се по непопълнената на картата земя на Кохиншина и после по-нататък, извън това парче хартия, съвсем извън погледа, на ненанесени на картата области. И сякаш корабът имаше двама капитани, които се бяха събрали да определят курса му. Бях толкова угрижен и неспокоен при тичането ми ту горе, ту долу този ден, че нямах търпение да се облека. Стоях си по пижама, със сламените пантофи и с меката, увиснала шапка на глава. Непоносимата жега в залива потискаше така силно, че хората от екипажа бяха свикнали да ме виждат да се разхождам в тези леки одеяния.

— Корабът ще мине покрай южния му край, както се е насочил сега — прошепнах в ухото му. — Един господ знае кога, но положително след като се стъмни. Ще го вкарам навътре да се движи на половин миля от брега, доколкото ще бъда в състояние да преценя в тъмното…

— Бъдете внимателен — смънка той предупредително и аз изведнъж почувствувах, че цялото ми бъдеще, единственото бъдеще, за което бях годен, щеше може би да се разруши безвъзвратно при евентуално нещастие сега, когато за първи път бях капитан.

Не можех да остана нито миг повече в каютата. Дадох му знак да се скрие и се запътих към задната палуба. Онзи недодялан младок беше на вахта. Поразходих се нагоре-надолу за малко, докато обмислях нещата, и после му махнах да се приближи.

— Изпратете един-двама от хората да отворят двата илюминатора на юта — казах кротко.

Той действително имаше дързостта или пък така се беше забравил в почудата си от непонятната заповед, че повтори:

— Да се отворят двата илюминатора на юта! С каква цел, сър?

— Имате основание да проявявате интерес единствено защото аз ви казвам да направите това. Вижте там да бъдат широко отворени и закачени илюминаторите както трябва.

Той пламна и се отдалечи, но вярвам, че е казал някоя подигравателна забележка пред дърводелеца за разумната практика да се проветрява юта на кораба. Зная, че е надникнал и в кабината на първия помощник, за да му съобщи този факт, защото бакенбардите се появиха на палубата, тъй да се каже, случайно и почнаха да ме следят с потайни погледи, отправени към мен отдолу — с надежда да открият признаци на умопобъркване или напиване, предполагам.

Малко преди вечеря, чувствувайки се по-неспокоен от всякога, отидох пак за момент при моето второ аз. И за мен бе изненада да го намеря да си седи невъзмутимо, сякаш това бе нещо противно на природата, нещо нечовешко.

С трескав шепот развих плана си:

— Ще задържа кораба близо, колкото ми позволява смелостта, и после ще го обърна в другата посока. Още сега ще намеря начин да ви измъкна незабелязано оттук до склада за платната, който се свързва с коридора. Но има отвор, нещо като квадратна дупка за извличане платната навън; той извежда направо на средната палуба и никога не се затваря при хубаво време, за да позволява достъп на въздух до платната. Когато движението на кораба бъде умъртвено при лавирането и всички хора са отзад при гротбрасовете, пътят ви ще бъде свободен да се измъкнете и прехвърлите през борда през един от отворените илюминатори на юта. Наредих и двата да бъдат добре закачени. Използвайте края на някое въже, за да се спуснете във водата, като избегнете шума от цопването, нали разбирате? Може да го чуят и да причини някое отвратително усложнение.