Тери Брукс - Хук

— Това е много лесно. Уейд Богс. Той е сигурно най-добрият трети бейзмен на всички времена. Защо? Защото след седем сезона в професионалната лига по коефициент на батиране е трети в класирането. Гледала ли си негови мачове, мамо?

Мойра поклати глава и погледна към Питър.

— Не, не съм. Но се обзалагам, че баща ти го е гледал. Питай го за Уейд Богс.

Джек за миг като че ли обмисляше идеята с напрегнато вперен в картичките поглед, после каза:

— Питай ме нещо друго.

Разочарованието на Мойра от реакцията му бе очевидно. Тя отметна кестенявата си коса и върна картичката на Джек:

— След малко.

Джек си взе картичката без коментар, без да вдигне поглед, и се зарови в останалите с преднамерен, насилен интерес.

Трусовете бяха спрели и знакът „Затегнете предпазните колани“ изгасна. Мойра стана, поприглади дрехите си, излезе на пътеката и клекна до мястото на Питър. Зелените й очи бяха напрегнати.

— Питър…

— Мойра, трябва да ми помогнеш за речта за баба Уенди. Просто не звучи както трябва.

Тя докосна ръката му.

— Първо, ми направи една услуга, Питър. Моля те, оправете се с Джек за тази история с бейзбола, преди да пристигнем. Той все още е много, много разстроен.

Както винаги в говора й се усещаше лек английски акцент, останал й от дните преди да се омъжи за него и да дойде да живее в Съединените щати. Той обичаше гласа й, приятната му интонация — различна от всички други, характерна и мелодична.

Кимна покорно:

— Добре. Искаш ли да чуеш какво съм написал дотук?

Ръката й го притисна по-силно.

— Трябваше да дойдеш на мача, Питър.

Той я гледаше безмълвно, осъзнаваше провала си и му беше неудобно. Знаеше, че бе разочаровал Джек, че беше разочаровал и двамата, като не отиде на мача. Имаше намерение някак си да зарадва Джек, но още не бе измислил как.

Мойра го изгледа втренчено, после му посочи Джек. Наведе се и вдигна портативния компютър. Все още чакаше. Питър въздъхна, стана и се премести на нейното място до сина си.

Джек беше прибрал бейзболните картички, хвърляше топката си във въздуха и я улавяше.

— Слушай, Джеки…

— Джек — поправи го синът му и хвърли топката още по-високо.

Питър дълбоко пое дъх и пак потърси страничните облегалки, защото самолетът отново се разтърси. Знакът „Затегнете предпазните колани“ пак светна. Джек продължаваше да подхвърля топката си.

— Ще удариш някой прозорец — предупреди го Питър, вече сприхав.

Джек не сваляше очи от топката си.

— Ами да, сигурно сега е единственият път, когато изобщо можеш да ме видиш да играя с топка.

— Като пристигнем в Лондон, ще видим видеофилма на мача, какво ще кажеш?

— О, всичките двадесет минути? Или онази част, когато хвърлям лоша топка и губим мача ли?

Устните на Питър се свиха:

— Ще ти дам няколко съвета за това въртяно хвърляне.

Нямаше отговор. Джек хвърли топката още по-високо. Тя се удари в тавана. Пътниците около тях вдигнаха глави от списанията и книгите си. Бебето заплака още по-силно. Джек понечи пак да хвърли топката, но този път Питър протегна ръка и я взе.

— Престани да се държиш като дете! — озъби се той.

Джек си прибра топката.

— Но аз съм дете!

Питър видя гнева в очите му и забележимо се сви:

— Ще идвам да те гледам как играеш другия сезон — обещавам!

Синът му го погледна отчаяно.

— Татко, не давай повече обещания, наистина недей!

— Шест мача, гарантирам ти!

— Татко, казах ти, недей да обещаваш!

— Казана дума — хвърлен камък — настоя Питър и се прекръсти.

Джек погледна някъде встрани.

— И дума да няма. — Гневът на лицето му сякаш можеше да се пипне. — Голям камък, няма що!

Той подхвърли топката към тавана и го удари толкова силно, че шкафчето за кислородните маски се отвори и пред лицето на Питър се посипаха маски и въжета. Ръцете му се вкопчиха в облегалките и той стисна очи.

На „Кенсингтън Гардънс“ имаше редици къщи от епохата на Тюдорите — с фронтони и кулички, построени от потъмнели трупи, камъни и тухли. Дворовете им бяха закътани зад порти и стени, неравните им морави потънали в преспи, градините им пълни с циклами и чемшир. Край пътеките и плетовете се издигаха дървета като древни стройни колони, а клоните им хвърляха сенки като паяжини над къщите. В тъмните алкови и ниши като мокри светулки в следобедната мъгла блещукаха светлинни. На вратите, прозорците и стрехите висяха коледни украшения.

Някъде в далечината Биг Бен отмери половин час и заглъхна.