Тери Брукс - Хук

— Речта ви за тържеството в чест на баба ви…

Питър го погледна, без да спира, вземайки завоя като индийско кули в последната отсечка. — Давай. Прочети ми я.

Пейдж се прокашля:

— Лорд Уайтхол, уважаеми гости и т.н., в продължение на седемдесет години Уенди, на която отдаваме почит тази вечер, е дарявала с надежда и се е грижила за стотици бездомни деца, сирачета…

— Чудесно, много е персонално — прекъсна го Питър.

— Може ли да кажа нещо? — пак опита доктор Фийлдс.

Секретарката си проби път напред, останала без дъх:

— Мистър Банинг, сър, моля ви предайте почитанията ми на вашата изключителна баба. Трябва да се гордеете с нея.

Питър й се усмихна, сякаш бе кандидатка за шокова терапия.

Той взе още един завой и почти събори личната си секретарка, втурнала се към него от противоположната посока. Тя ахна, запази равновесие и напъха в ръцете му горещо капучино и няколко самолетни билета.

— Аманда… билетите ми, билетите ми. — Той пресуши капучиното на една глътка, мушна празната чаша обратно в ръцете й и продължи спринта си по служебните коридори. — Бързо, бързо, бързо.

— Сър, станала е ужасна грешка — заяви Аманда, като се мъчеше да не изостава. — Билетите са за втори салон.

— Точно така. Четиринадесети и петнадесети ред до страничните изходи — според статистиката те са най-сигурни.

Взеха още един завой. „Тази сграда няма край“ — тайничко си мислеше Питър.

— Рон, четири-нула-четири да е готово, когато се върна.

— Дадено — обеща Рон.

— Брад, докладите за лонгозите.

— Дадено. — Брад едва дишаше.

— Докладът за клуб „Сиера“?

Брад и Рон се спогледаха.

— Почти е готов — измънкаха в един глас.

— Ами, готово! Нищо не е готово. — Доктор Фийлдс си проби път напред. Беше дребен, съсухрен човек на неопределена възраст с дебели очила и посивяла коса, стърчаща във всички посоки. Потупа Питър по рамото. — Вие ме назначихте за експерт по екология, а не обръщате никакво внимание на докладите ми.

Питър се обърна към Джим Пейдж:

— Каква е речта по-нататък?

Младият сътрудник се взра в жълтеникавите страници, като внимаваше да не се препъне в Рон.

— Пристрояването на крило в сиропиталището „Уенди Дарлинг“ е гаранция, че нейното дело никога няма да бъде забравено, и свидетелства за съпричастност към бъдещето…

— Вие не ме слушате — раздразнено ги прекъсна Фийлдс. — Трябва да отделите площ за размножителен район.

— Доктор Фийлдс, определили сме размножителния район, зад ски-хижата — изписука Брад.

— Двеста акра — допълни Рон.

— Определили сте размножителен район? Вие шегувате ли се? Фийлдс беше вбесен. — Нямате никакво право да застроявате участък, без да прецените какво ще бъде въздействието върху живите същества в него. Ами ако има застрашени видове? Като например…

Питър се пресегна, без да спира, и обгърна костеливите му рамене:

— Като например, доктор Фийлдс?

— Трипръстата петниста жаба, белокракият елен, ред птици…

Питър внимателно потупа еколога по гърба и проговори с меден глас:

— Ние всички сме възрастни хора, доктор Фийлдс. Кажете ми от какво пространство имат нужда тези същества, за да се размножават? За повечето от нас това е въпрос на сантиметри.

Всички избухнаха в смях, а Фийлдс отново изостана с пламнало лице.

Питър хвърли поглед към Пейдж:

— Стийв, още ли си тук? Хайде тръгвай с това видео! — Асансьорите вече се виждаха. — Слез по стълбите! Нали си атлет!

Пейдж тикна жълтите листа и дискетата в ръцете на Аманда и отпраши.

— Какво беше спортувал в „Йейл“? — промърмори си Питър. — Хиляда и петстотин метра, щафета, троен скок?

Стигнаха до асансьорите останали без дъх. Питър внезапно осъзна колко е натежал. Погледна надолу към закръгленото си коремче и не можа да види обувките си. Бавно, като се опитваше да не показва какво нрави, стегна мускулите си. Не помогна особено.

Брад натисна копчето.

— Поръчах цветя за баба ви — обяви Аманда и сви пръст за първата изпълнена поръчка. — Взех дрехите от химическото чистене и ги сложих в колата. Чантата ви е в багажника…

— Мистър Банинг — пак опита доктор Фийлдс, — просто има хора на този свят, които вярват, точно както вие вярвате в нещо в своя живот, че всички ние все още не сме отишли по дяволите само, заради трипръстите жаби.

— Да, хора на този свят, от който трябва да се пазим — измърмори Брад над рамото му.

— А, ето ги и витамините ви — продължаваше Аманда. — И досието на Оуенс, което търсехте. — Тя напъха някакви малки листчета в ръцете му. — Това са телефонните номера, които трябва да наберете в колата по пътя към мача на Джек.