Тери Брукс - Хук

Питър седна със сянката си, поигра си с нея, сякаш искаше да си я залепи, после я хвърли доста драматично и избухна в престорени сълзи.

Джек примигна. Беше ред на Маги.

Сестра му не се забави и миг. Отметна завивките, червеникаворусата й коса се разлюля, очите й широко се отвориха. Беше облечена в любимата си кремава нощница на виолетови сърчица.

— Момче, защо плачеш? — извика тя толкова силно, че да я чуят и в съседния окръг. Нищо че беше само на седем години, тази вечер нямаше да позволи на никого да я пренебрегва!

— Не плача — отрече Питър.

Маги, в ролята на Уенди, скочи от леглото, втурна се към захвърлената сянка и я вдигна. Коленичи и се престори, че я зашива на мястото й. Щом свърши, се изправи и нетърпеливо зачака.

Питър стана и вежливо се поклони, едната ръка свита отпред, другата зад гърба му. Вълшебният поздрав. Уенди тутакси отвърна на поклона му.

— Как се казваш? — попита той.

— Уенди Мойра Анджела Дарлинг. А ти?

— Питър Пан.

— Къде живееш?

— Втората вдясно и после все направо до сутринта. Живея в Небивала земя с изгубените момчета. Това са децата, които са паднали от количката, когато бавачката им се е зазяпала. Аз съм техният капитан.

Уенди засия и запляска с ръце:

— Колко забавно! А няма ли момичета?

— О, не — отвърна Питър и усърдно заклати глава. — Момичетата са твърде умни, за да падат от количките си.

Отстъпи назад, разкрачи се и сложи ръце на кръста си. Прожекторът го освети. Той отметна глава и изкукурига.

Джек сви лице. „Братче! Доведи пиратите!“

Внезапно на светлината се изпречи огромна сянка, падна върху сцената и засенчи стреснатия Питър. Някои глави се завъртяха любопитно, други притеснено. По пътеката вървеше човек, полуприведен, за да не пречи на прожектора, като се препъваше в столове и зрители.

— Съжалявам… извинете… простете… — шепнеше той, изправяше се, пак се навеждаше и мигаше в мрака.

Адвокатът Питър Банинг се спъна в крака на един стол и без малко да се просне на пода. „Тихо! Шшт!“, шепнеха му от всеки ред. Момчешкото му лице се усмихваше извинително, кичури непокорна кестенява коса падаха над челото му, а кожата в ъгълчетата на изненадващо сините му очи се набръчкваше. Към гърдите си притискаше лъскаво дипломатическо куфарче и сгънат светлокафяв шлифер. Като се дърпаше от лъча на прожектора, той спря за секунда, за да свикне с тъмнината, после видя Мойра да му маха от предните редове. Приглади пешовете на тъмносиния си костюм, придърпа любимата си жълта официална връзка, промъкна се край още няколко раздразнени зрители, настъпи доста крака и се добра до Мойра.

Джек му се усмихна с надежда и потупа празния стол до себе си. Питър отвърна на усмивката му, после му направи знак да смени мястото си с Мойра. Джек изгледа баща си втренчено, сърдито мина покрай майка си и се тръшна на стола.

— Седнете най-после, ако обичате! — изсъска някой зад тях.

Питър се настани до Мойра, сложи куфарчето и шлифера в скута си и се наведе към нея за бърза целувка. Тя му я даде и го поздрави с тих мелодичен глас.

— Съжалявам. Съвещанието беше безкрайно. Нали знаеш как се проточват. А и движението беше ужасно. — Питър се ухили и се наведе пред жена си към Джек. — Ей, как беше тренировката, Джек? Упражни ли въртяната топка за голямата игра утре? Ей, оправи си ризата.

Джек трепна и нацупено се обърна на другата страна. Питър въпросително погледна Мойра:

— Какво му е?

Мойра поклати глава, после посочи към Сцената:

— Дъщеря ти е звездата на представлението.

На сцената Маги, в ролята на Уенди Дарлинг — със стиснати ръце; със светнало лице, — гледаше как другата звезда сякаш лети, увиснала на въженцето. Зад гърба й, все още в леглото, второкласниците, които играеха Джон и Майкъл, вече също бяха будни й гледаха изпълнението.

— О, ти можеш да летиш! — силно възкликна тя. — Прекрасно е! Но как го правиш?

— Просто си мислиш прекрасни, чудесни мисли и те те издигат във въздуха отговори Питър Пан и успя да се приземи малко по-грациозно от предишния път. — Но първо трябва да те поръся с прашец от крилцата на феите.

Появи се Менче-Звънче — лъчът на прожектора затанцува по сцената. Зад кулисите се чу звън, а Уенди и момчетата потънаха в блясък. Майкъл полетя пръв, после Джон и накрая Уенди. Зареяха се над сцената като гонени от вятъра хвърчила. Избухнаха аплодисменти.

Питър Банинг изглеждаше шокиран.

— Мойра! — Той се опита да стане — без малко да получи апоплектичен удар, като видя Маги да се люлее на въжето, но Мойра бързо го дръпна обратно на стола.