Тери Брукс - Хук

Таксито спря на алеята пред номер 14 и Банингови, изморени и изнервени, един по един слязоха. Шофьорът мина отзад, за да извади чантите им от багажника, докато кихаше от настинката, с която се бореше вече почти цял месец. Джек, с овлажнели коси и светнали очи, заприпка към входа на къщата на прабаба си Уенди, но Мойра бързо протегна ръка й го спря. Маги, с измити от маркера ръце и лице, нетърпеливо задърпа майка си.

— Мамо! — повтаряше тя. — Искам да видя прабаба Уенди.

Застанал до предната врата на таксито, Питър съсредоточено пренавиваше часовниците. Държеше своя джобен часовник, Мойриния „Ролекс“ и малкия „Суоч“ на Маги.

— Един момент, един момент — промърмори той, без да уточни към кого се обръща.

— Готово, сър — каза шофьорът, след като занесе чантите до вратата. Питър му плати, като внимателно броеше английските пари, за да не прекали с бакшиша, и не си направи труда да вдигне глава, когато колата потегли.

— Мамо, вярно ли е, че прабаба Уенди е истинската Уенди — Уенди от „Питър Пан“? — внезапно попита Маги.

— Не — отегчено отвърна Питър. — Не е вярно.

— Да, в известен смисъл — отговори Мойра в същия миг.

Спогледаха се неловко. После Питър протегна ръка и подаде часовника на жена си.

— Сега всички да слушат — обяви той бодро и потри ръце, за да си вдъхне ентусиазъм. — Трябва да се представим в най-добрия си вид. Първите впечатления са най-важните. — Подреди децата в индийска нишка зад Мойра — първо Джек, после Маги. — Чорапите опънати, ризите закопчани, застанете мирно. Ние сме в Англия — страната на добрите маниери.

Той ги поведе към вратата с маршова стъпка, огледа ги за последен път и удари чукчето — тежко месингово нещо, прикрепено към метална плочка. Зачакаха търпеливо. Най-сетне ключалката изщрака и вратата се отвори. На светлината видяха белокос старец, облечен в карирано яке с безброй джобове, натъпкани до пръсване. Лицето му бе отпуснато и безизразно, а очите му насълзени. Сякаш гледаше право през тях към нещо в далечината.

— Чичо Свирчо — тихо каза Питър. — Здравей…

Старият човек впери воднистите си очи в него, като че ли го виждаше за първи път, и тресна вратата.

Джек и Маги ликуваха, вкопчили се един в друг.

Питър почервеня.

— Джек, изплювай си дъвката, преди да се смееш.

Вратата се открехна и зад нея надникна червенокоса жена с остри черти. После се отвори широко и от нея изскочи голямо, рошаво английско куче овчарска порода. То подмина Питър, сякаш той не съществуваше, заобиколи го и се втурна към децата. Питър нададе предупредителен вик, но хлапетата вече прегръщаха огромния звяр, галеха го и викаха: „Нана, Нана!“

На вратата пак се появи мършавото лице на Лиза, прислужницата ирландка, която се смееше и изговаряше по хиляда думи в минута:

— Мис Мойра! Здрасти, здрасти! Я ги глей тия чудесни дечица! Истински сладурчета! Добре дошли вкъщи, добре дошли вкъщи!

Мойра топло я прегърна:

— Лиза, радвам се да те видя.

— Ааа, мистър Питър. — Лиза го гледаше почти със съжаление. — Горкият чичо Свирчо. Не е на себе си днеска — се си е така тия дни. — Тя въздъхна. — Е, хайде, влизайте, влизайте де.

И те прекрачиха от студа, от мъгливия мрак в ярката светлина на къщата. Първо Лиза и Мойра, после Джек и Маги с Нана. Питър остана навън още един миг и се опита да изтупа панталоните си от полепналите кучешки косми. Чувстваше се някак излишен, поради някаква причина, която в момента не можеше да посочи. Спря на прага и вдигна очи нагоре — видя редиците прозорци на старата къща, повечето тъмни, а още по-нагоре стрехите и куличките. „Много е високо — помисли си той смутен. — А от горе на долу още повече.“ Стоеше там и не можеше да откъсне поглед. Зави му се свят.

Внезапно се появи Мойра, здраво го хвана за ръка и го дръпна вътре.

Вратата се затвори зад тях. Стояха в антрето — отпред беше всекидневната, отдясно, трапезарията, а отляво библиотеката. Навсякъде блестеше полиран дъб, — подове, корнизи, шкафове и лавици, ламперии и врати. Мебели от преди три века си съперничеха за пространство. Имаше странни дреболийки и находки от антикварните магазини и колекционерските разпродажби — красиви и удивителни или грозни и прости, в зависимост от гледната точка. Тук-таме на светлината на старинните лампи и полилеи блясваше месинг или желязо. Книгите по лавиците също бяха стари и очевидно много прелиствани. В библиотеката горяха свещите на коледната елха.

Мойра взе шлифера на Питър и го сложи на закачалка във формата на глава на еднорог. Тръгнаха към всекидневната след Лиза и Нана. Вита стълба водеше нагоре към балкон и коридор. А във всекидневната имаше няколко сводести арки към други помещения. Питър се оглеждаше и си спомняше.