Тери Брукс - Хук

Спомените се мярваха в главата на Питър, после изчезваха. В един миг разпознаваше всичко, в следващия не. Влезе по-навътре в стаята, докосваше предметите, спираше се в тази чужда страна, която все пак бе някак си позната.

Над камината имаше рошаво мече, подпряло гръб на овехтял цилиндър. Питър се приближи до него и перна поизлъскания мъх на носа му.

Видя къщичката за кукли на Уенди и надзърна вътре, за да види дали някой я обитава. До едната стена стоеше бюро и той застана пред него. Подръпна чекмеджетата и се зачуди какво ли може да има вътре.

Накрая пристъпи към френските прозорци с ромбовидни стъкла, сега затворени, и със спуснати пердета. Колебливо протегна ръка, дръпна пердетата и отвори прозореца. По лицето му западаха едри снежинки и той ги облизваше. Предпазливо излезе на балкончето, сложи ръце на парапета от ковано желязо и се огледа — нагоре към заснеженото небе, надолу към улиците и покривите. Усети земята да се завърта и се вкопчи в парапета. Затвори очи, за да прогони обезпокоителното усещане, и се мушна вътре.

Нощният вятър раздвижи дантелените пердета, те погалиха бузата му и той отново отвори очи. В дантелата бяха вплетени някакви фигури — изправяха се една срещу друга като картини на стената. Задържа веещите се пердета с ръце и се наведе да ги разгледа.

Видя момче, което лети в нощно небе сред много звезди, после същото момче застанало с ръце на кръста и с отметната назад глава, готово да закукурига, и после пак момчето и битка с пиратски капитан, чиято липсваща ръка бе заменена с кука.

Питър Пан.

Мойра внезапно застана на прага и светна лампата.

— Питър, Брад е на телефона. Казва, че е спешно.

Питър рязко се обърна и излетя от стаята.

Стаята остана празна и притихнала. Но прозорците бяха отворени и изведнъж вятърът се усили и раздвижи пердетата. Луната за миг проби облаците и озари всичко. Светлината й беше странна, тайнствена, хвърляше нови сенки, които трептяха и се движеха като призраци. После запълзя по пода и се спря върху двойните огледални врати на масивен старинен гардероб в ъгъла — шкаф от тъмно дърво, който можеше да съдържа и хубави сънища, и кошмари.

Питър препускаше по коридора, вече готов за най-лошото. Беше си донесъл калъфа с телефона за всеки случай. Просто не можеше да се разчита на английските телефони.

Баба Уенди мина покрай него и се завъртя като момиченце.

— Харесва ли ти роклята ми, Питър?

Питър кимна механично и не забави крачка. Втурна се в спалнята за гости, където бяха настанени той и Мойра, и сграбчи телефона от леглото. „Да? Брад? Какво значи това — докладът на клуб «Сиера»? Мислех, че този въпрос е уреден. Какво? Синя кукумявка? — Лицето му бе почервеняло като цвекло. — Ами да, щом са застрашен вид, сигурно са си го изпросили!“

Появи се Маги, преследвана от Джек. Профучаха покрай него и изчезнаха зад леглото. След миг Маги отново се показа и весело закрещя:

— Татко, помощ! Помощ!

Зад леглото Джек издаваше чудовищни звуци. Питър не им обръщаше внимание, само запуши ухото си с пръст, за да не му пречи шумът. „Още от началото на света е имало жертви на еволюционния процес! — изсъска той. — Да не би на някого да му липсва тиранозавърът?“

— На мен ми липсва! — изкрещя Джек и заръмжа страховито.

Питър се завъртя.

— По дяволите, Джек, няма ли да пораснеш? Маги, изчезвай оттук! Мойра! — Пак се обърна към телефона. — „Висока десет инча и има петдесет мили радиус на размножаване? Хубава работа, какви са тези истории!“

Маги се затича около леглото, като пищеше от удоволствие, и се опита да се покатери по гърба на баща си. Джек я гонеше, ръмжеше и размахваше ръце.

— Млъкнете най-после и двамата! — озъби се Питър. — Млъкнете поне за една минута! Мойра, за Бога, изкарай ги оттук — това е най-важният телефонен разговор в живота ми!

Най-сетне се появи Мойра, хвана Джек и Маги кротко, но здраво за ръцете, тихо повика Нана и изведе всички в коридора. Там ги чакаше баба Уенди, протегнала ръце, за да прегърне децата, но блестящите й очи гледаха над тях към спалнята и Питър.

— Знаете ли — каза меко тя, — когато баща ви беше малко момче, често стояхме на прозореца и духахме, за да загасим звездите.

Джек изсумтя.

— Ами!

Когато Мойра се върна в спалнята, Питър беше свършил разговора и седеше безутешно на леглото с празен поглед.

— Сделката може да се провали. — Прокара ръце през гъстата си кестенява коса. — Изобщо не трябваше да заминавам.