Тери Брукс - Хук

Тя млъкна и шумоленето на бележките на Питър привлече вниманието им. Маги видя баща си и веднага скочи. Тя сграбчи чаршафа и затича да му го поднесе.

— Татко! — извика. — Направих нещо за тебе. Това е пара… парашу… прегръдка! Другия път, като летиш, няма да те е страх!

Питър я погали по главата, прие саморъчния парашут и го закачи над леглото й. После помогна на баба Уенди да стане. Уенди се усмихна. Прегърна Маги, изпрати въздушна целувка на Джек и отиде да запали нощните лампи.

Преди да излезе, каза тихо:

— Мили нощни, лампички, пазете ми дечицата и грейте тихо и вярно тази нощ и винаги.

Спря за миг на прага, обърна се да ги погледне и изчезна по коридора.

Чак сега Питър видя, че Джек е на балкона. Забърза разтревожен, сграбчи сина си и го дръпна вътре. Затвори прозореца и здраво го залости.

В бързината беше оставил речта си на тоалетната масичка до прозореца.

— Джек, какво правиш навън? — попита той. — Не стой до прозореца. Не може да се играе близо до отворени прозорци. Вкъщи имаме ли отворени прозорци?

Джек се дръпна.

— Не, нашите прозорци са с решетки.

Повлече се към детското легълце и се метна на него, явно недоволен. Мушна ръка под възглавницата и извади бейзболната си ръкавица. Сложи си я, потупа я, после пак зарови под възглавницата. Намръщи се, вдигна възглавницата и се огледа.

— Ей, къде ми е топката? Тук я оставих!

Маги тържествено обърна очи към прозореца. Погледът й бе унесен, втренчен, а гласът сигурен.

— Онзи ужасен човек я е откраднал — каза тихо тя.

Питър отиде и седна до нея.

— Няма никакъв ужасен човек. Така, а прозорците ще си стоят залостени, докато сме тук.

Маги го погледна колебливо, после порови из съкровищата си и извади хартиеното цвете. Връчи го на Питър, който го забоде в косите й.

— Свирчо ми го направи — рече тя. — Хубаво мирише.

Той се усмихна.

— То е от хартия, миличка. — Лицето му се отпусна и го обзе странно спокойствие. — Сега влез в чаршафите — те са пощенски плик — и се изпрати на сънищата.

Маги се мушна в леглото и дръпна чаршафите до брадичката си.

— Залепете ми марки, господин пощаджия.

Питър се наведе и я целуна по двете бузи.

— Препоръчана поща.

После стана и се приближи до Джек, пъхна ръка в джоба си, извади часовника си и му го подаде.

— Оставаш дежурен, нали, Джек? — попита той. — Няма да се забавим много — два, най-много три часа, обещавам.

Джек взе часовника, без да отговори. На прага се появи Мойра. Очите й за миг срещнаха погледа на Питър, после се плъзнаха встрани.

— Мамо — тихичко я повика Маги. — Недейте да излизате. Моля ти се.

Мойра седна на ръба на леглото й и я погали по главата. Вдигна тъмните си очи към Питър с някаква молба в погледа.

— Защо не могат завинаги да останат такива? — попита, сякаш отговорът би могъл да реши всички въпроси на света.

После запя приспивна лесен. Джек и Маги се отпуснаха и очите им се затвориха.

От подиума полираният дървен под на „Ройъл хол“ изглеждаше потънал в морето от маси с бели покривки. Сякаш между стените не беше останал и сантиметър място, цялата зала бе претъпкана от маса до маса. На тях седяха доброжелателни хора, доста от тях пряко ползвали плодовете на тежкия труд и непрестанните усилия на жената, на която тази вечер отдаваха почит. Рамо до рамо те седяха с лице към предната част на залата и към подиума, където Питър Банинг стоеше и говореше.

— И смутеният пътник попитал: „А къде мога да намеря такова нещо?“

Кулминацията на шегата предизвика смеха на публиката, който се разля из голямата зала и отекна в стените, Питър се ухили и погледна за миг надясно, където Мойра седеше с баба Уенди. На масата на подиума имаше над двадесет души. Бяха го запознали с всички, но не беше запомнил нито един. Лорд еди-кой-си, лейди еди-коя си. Повечето бяха членове на Настоятелството на болницата на улица „Грейт Ормънд“. Погледът на Питър се плъзна наоколо. От гипсовия таван като големи праисторически птици висяха кристални полилеи, проблясваха и обливаха вдигнатите нагоре лица в златиста светлина. Кожи и смокинги допираха рамене. Костюми, вратовръзки и вечерни рокли се надпреварваха по яркост на цветовете.

В отсрещния край на залата имаше голям надпис: ФОНДАЦИЯТА „СЪР ДЖЕЙМС БАРИ“ И ДЕТСКАТА БОЛНИЦА НА УЛИЦА „ГРЕЙТ ОРМЪНД“ ОТДАВАТ ПОЧИТ НА УЕНДИ.

Пищната вечеря бе свършила и започнаха речите. Питър беше гвоздеят на вечерта.