Тери Брукс - Хук

— Да, татко наистина ги кара да се размърдат.

Уенди погледна момчето, после се усмихна на Питър.

— Така значи, Питър — каза тя тихо, а очите й бяха почти тъжни. — Станал си пират.

Нощта се спусна над „Кенсингтън“ номер 14. Следобедният здрач постепенно се превърна в мрак, звуците заглъхваха, за да настъпи тишина, денят чезнеше, за да дойде началото на новия ден, Питър спря на площадката и през прозореца видя едри снежинки да светят като късчета сребро под мъждукащите улични лампи.

Повлече крака по износения килим и замислено се загледа в лъснатите си обувки. Откри, че може да ги види, ако се наведе малко. Притисна корема си и въздъхна.

Тръгна по коридора към спалнята на Уенди, откъдето долиташе смях. Надникна и видя Уенди в елегантна копринена рокля в розово и виолетово, с дантелени ръкави и яка. Тя седеше пред тоалетката си и спокойно се усмихваше, а Мойра наведена се мъчеше да закопчае ръкавите й. Със закачлив блясък в очите тя лекичко си мърдаше ръцете и осуетяваше опитите на Мойра. Внучката й на шега я пляскаше през ръцете и двете се смееха. Сякаш не беше изминал и ден, откакто се бяха видели за последен път, сякаш връзката между тях бе така силна днес, както в детството на Мойра.

Зад гърба му се чу шум — Джек и Маги препускаха по коридора. Нана беше по петите им. Профучаха покрай баща си, влетяха в стаята на Уенди и заподскачаха от леглото на отоманката и обратно. Нана, твърде едра, за да се побере в леглото, тичаше около резбованите му дървени стълбове и лаеше.

Маги се обърна към баща си и извика:

— Татко, татко, ела да си поиграеш с нас!

Питър се усмихна и пооправи връзката си.

— По-късно, миличка. — Пристъпи в стаята и улови погледа на Мойра. — Пързалят ми се обувките. — Посочи към тях и потри подметки в пода. — Да си виждала златното ми копче за ръкавели?

Мойра го изгледа.

— Тук?

— Мисля, че може да съм го изтървал по-рано.

Той тръгна из стаята, оглеждаше се, после запълзя на четири крака, за да потърси под леглото. Маги моментално се метна на гърба му й закрещя:

— Давай, конче! Дий, дий!

Питър стоически вдигна глава.

— Маги, помогни ми, ако обичаш.

Маги скочи от гърба му и затича нанякъде. Питър продължи да търси, но не намери нищо под дългата покривка на леглото — нямаше дори прах. Запълзя към едно кресло от другата страна на леглото.

Надникна зад креслото и се изправи лице в лице със Свирчо, който също търсеше нещо на четири крака. И двамата едва успяха да се дръпнат, за да не блъснат главите си.

Свирчо зяпна Питър. Очите му приличаха на стъклени.

— Изгубих си топчетата — измърмори той.

Питър кимна.

— Изгубих си копчето за ръкавели. Все едно не съм облечен без тези копчета.

Взираха се един в друг още миг, после се разделиха и продължиха да търсят.

След минута Питър изведнъж се почувства в глупаво положение и се изправи. Изтупа панталоните си и излезе от стаята. „Ще трябва да сложа перлените копчета. Ама че досадно — да не мога да намеря другите. Какъв отвратителен ден!“

Тръгна по коридора към собствената си стая. През прозорците виждаше, че все още вали сняг — огромни мокри снежинки, — беше тихо като в полунощ.

Стигна до детската стая. Там бяха настанили Джек и Маги. Забави крачка. Вратата беше открехната и той надникна вътре. Стаята се осветяваше само от огъня в камината, който хвърляше призрачни сенки. Багажът на децата бе натрупан върху две от трите богато украсени викториански легла. Питър се загледа в багажа за миг, после се озърна и се взря в сенките. Стоеше нерешително на вратата — нещо едновременно го привличаше и отблъскваше.

Какво го вълнуваше толкова в тази стая?

В тъмния ъгъл от часовника изскочи кукувичка и изкука шест пъти. Питър свали ръка от вратата и влезе. Една крачка, две, три.

И внезапно замръзна.

Стаята беше точно както някога — далече в миналото, което той като че ли почти не си спомняше. Както я бе оставила майката на Уенди, мисис Дарлинг — плод на „любещо сърце и много икономии“, Леглата с дебели юргани бяха две отляво (на Джон и Майкъл) и едно отдясно (на Уенди). Белите им сатенени покривки проблясваха на слабата светлина. Над всяко легло върху малка поличка имаше по една китайска къщичка, голяма колкото птиче гнездо — нощните лампи. Огънят в камината гореше кротко, дървата лекичко пращяха в тишината. Полицата над камината се крепеше на двама гордо изправени дървени войници. Бяха грубо издялани някога ги бе започнал мистър Дарлинг, довърши ги мисис Дарлинг и накрая мистър Дарлинг ги боядиса (не много умело).