Тери Брукс - Хук

Питър се приземи приклекнал, с вдигнат меч. Хук пак се втурна в атака. Биеха се ръка до ръка, меч до меч, съскаха и ръмжаха в напрежението на борбата.

Когато стигнаха до ковачницата, Питър започна да сменя ръцете — подхвърляше меча от дясната в лявата ръка и обратно, без да губи ритъма, и отбиваше всички удари на Хук.

— Проклет да си! — беснееше Хук.

И тогава внезапно гардът на Питър падна за миг и Хук проби — бясно връхлетя върху него. Беше твърде близо, за да нанесе удар, но бе набрал достатъчно инерция, за да завърти Питър и да го притисне към точилото. Хук засъска доволно и започна да натиска главата му към въртящия се камък.

— Много си дързък, така ли? — подиграваше му се капитанът. Куката му се допря до камъка и се разхвърчаха искри. — Но нали знаеш, че не си истинският Питър Пан? Знаеш това, нали? Ти си Питър Банинг! Да! Питър Банинг, спомняш ли си?

В очите на Питър се промъкна сянка на съмнение.

— Ти си Питър Банинг — забързано продължи Хук. — А всичко това, мистър Банинг, е сън. То не е истинско — просто въображение. Така трябва да е, а? Нали го потвърждава и рационалното мислене? Ти не си ли човек с рационален ум? Вероятно просто спиш!

Лицето на Питър бе на сантиметри от точилото.

— Когато се събудиш — подигравателно продължи Хук, — пак ще си бъдеш дебелият стар Питър Банинг — човекът, който бяга и се крие от жена си и децата си при всяка възможност, който е обсебен от успеха и парите! Лъгал си всички, нали? Особено себе си. А сега ти се иска да се преструваш на Питър Пан? Как не те е срам?

Силата на Питър вече бързо гаснеше, волята му за победа бе отлетяла заедно с последната му щастлива мисъл, истината за това кой е и кой е бил бе припомнена с думите на Хук. Наистина ли сега беше различен? Нима просто не си играеше на Питър Пан?

— Ти си истински позор! — присмиваше се Хук.

Мечът на Пан падна от ръцете на Питър. На вратата на работилницата изгубените момчета се спогледаха безпомощно.

Тогава Джек скочи и приклекна до баща си — достатъчно далече, за да не може Хук да го хване. Личицето му на елф бе изопнато от внезапна решителност.

— Аз вярвам в теб, татко — извика той. — Ти си Пан.

— И аз вярвам в теб, татко — повтори Маги до лакътя му.

После изгубените момчета подеха думите и ги повтаряха с увереност, която не можеше да бъде пренебрегвана. Питър погледна над рамото на Хук и видя вярата в очите им. Асото, Ключалко, Джобчо, Бъчонко, Дребосъка, Сънливко, Не Питай и всички останали не преставаха да повтарят тези думи.

„Аз вярвам в теб! Ти си Пан!“

И изведнъж той отново беше Пан — защото силата на тяхната вяра проникна в него и стана негова сила.

Той отново се изправи, отхвърли Хук и го запрати на пода. Мечът на Хук изхвърча от ръцете му, а костеливото му лице смаяно се сгърчи. Той се опита да си върне меча, но Питър сграбчи меча на Пан и му препречи пътя.

Хук пребледня и се вцепени.

Питър се поколеба, после внимателно се наведе, взе меча на Хук, хвана го за острието и му го подаде.

— По дяволите вечният ти добър тон! — изпищя Хук.

Незабавно нападна. Продължиха битката — излязоха от ковачницата, минаха през кухнята за бедни, с всяка следваща стъпка Хук се задъхваше все повече и повече.

— Питър Пан — изпъхтя Хук в пълно отчаяние. — Кой си ти? Какъв си ти?

— Аз съм младостта! Ад съм радостта! — извика Питър и буйно изкукурига.

След малко излязоха на Пиратския площад. Удариха мечове за последен път, после Питър литна и се приземи пред будилника на крокодила. Джек, Маги и изгубените момчета ги настигнаха и се пръснаха в кръг около съперниците. Хук предпазливо се обърна и се вгледа в лицата им.

Внезапно се чу тиктакане. Тик-так, тик-так, тик-так. Хук се сви. Джек, Маги и изгубените момчета бяха извадили часовници и будилници — с всякакви форми, размери и модели, но всички тиктакащи, биещи, звънящи. Звукът прерасна в какофония и Хук ужасен заотстъпва.

Питър застана пред него.

— Ей! Това ли е великият капитан Хук? — Той погледна през рамо към огромния крокодил. — Уплашен от един мъртъв стар крокодил? — Заговори с детски глас. — Тик-так, тик-так, Хук го е страх от един стар мъртъв крокодил.

Изгубените момчета моментално подеха рефрена, „Тик-так, тик-так, Хук го е страх от един, стар мъртъв крокодил.“

Хук бясно се завъртя, стиснал зъби. Нахвърли се върху Питър, но той без усилие отклони удара и отскочи.

— Не, в крайна сметка не от крокодила! — изведнъж извика Питър. После понижи глас. — Мисля, че Джеймс Хук го е страх от времето, което отлита… тик-так…