Тери Брукс - Хук

Тогава Питър спря, обърна се, пусна Маги на земята и се върна при мостчето. Стоеше и гледаше побеснелия Хук.

— Какво искаш, Джеймс Хук? — тихо попита той.

Лицето на Хук се сгърчи.

— Тебе, Питър.

Най-сетне Питър проумя истината. Отмъщението срещу Питър Пан бе единственото нещо, което имаше значение за капитан Хук. Това бе натрапчива идея на капитана и той нямаше да се освободи от нея, докато единият от двамата не паднеше мъртъв. Хук наистина имаше намерение да направи това, с което заплашваше. Нямаше да има спокойствие за Питър и семейството му, докато не сложеше край на цялата тази история. Питър въздъхна.

— Ето ме, старче.

На горната палуба Хук захвърли капитанската си куртка и сцепи шарфа си. Вдигна меча със здравата си ръка. Куката му проблясваше зловещо.

Асото и Не Питай се втурнаха напред с извадени оръжия, но Питър ги спря.

— Оставете мечовете, момчета — заповяда им той и очите му бяха мрачни. — Този път всичко ще се реши — или Хук, или аз.

Джеймс Хук слезе по мостчето на „Веселият Роджър“ с меч в ръка, с нетърпелив блясък в очите. Усмивката му беше хищна.

— Приготви се да умреш, Питър Пан. Това е единственото приключение, което ти е останало.

Те се втурнаха един към друг и се сблъскаха със звън на стомана. Хук отначало спечели надмощие и изтласка Питър на другия край на пристана. Джек, Маги и изгубените момчета се пръснаха. После Питър набра скорост и ставаше все по-силен с всеки миг. Хук се опитваше да го примами в тунела.

— Спомням си те доста по-едър — каза Питър и парира коварен удар, насочен към главата му.

Хук изсумтя.

— За десетгодишните съм огромен.

Питър се ухили.

— Добър тон, Джеймс.

— Не ми говори отвисоко, Питър.

Биха се през целия тунел и продължиха от другата му страна. Пиратите и изгубените момчета се пръскаха, за да не им пречат, а после ги следваха по петите като водите на прилива, заливащи брега. Минаха край една кръчма. Питър грабна покривка за маса от въжето за пране и я развя пред Хук — като матадор, дразнещ разярен бик.

Край тях Джек захвърли жилетката на Хук. Хук се подиграваше.

— Много впечатляващо завръщане, Питър — подхвърли той между няколко удара срещу покривката за маса. — Три дни! Представи си! Защо не споделиш тайната си със стария Хук? Диета? Тренировки? Жена? Подходящата жена може да направи чудеса за мъжа, дори да му върне младостта за малко.

Дуелираха се около минута пред кръчмата. След това покривката за маса сякаш полетя, а когато отново се спусна, Питър вече го нямаше.

Хук се огледа смаян. После горделиво влезе в кръчмата. Зрителите се натрупаха по прозорците и вратите и надникнаха вътре.

Питър се бе облегнал на бара и спокойно надигаше халба бира. Хук се поколеба, после се присъедини към него. Както си пиеха, капитанът за миг изпита съмнение.

„Може би малко прибързано хвърлих последното предизвикателство“ — помисли си той.

Силно сви устни. Не че го беше страх от Питър Пан. Не и него, не и Джеймс Хук — човекът, който е бил боцман на Черната брада. Просто го объркваше. Независимо колко подробно и внимателно правеше плановете си, Пан винаги се измъкваше. Как можеше човек да има такъв късмет? Беше нелепо! Безброй пъти Хук го хващаше в капана и всеки път той успяваше да се освободи. Наистина беше много изморително.

Хук въздъхна. А къде беше верният му пиратски екипаж? „Не мога да разчитам на никого, кълна се в кръвта на Били Боунс!“ Всички бяха потънали вдън земя. Плъховете усетиха, че корабът потъва, така да се каже, и търсеха начин да го напуснат. Даже и Смий го беше изоставил. Опита се да намери утеха във факта, че поне имаше дългоочакваната си война. Но се опита да пренебрегне факта, че е на път да я загуби.

Той замахна към Питър, който му се изплъзна. Започнаха битката на бара — напред-назад, нападаш и парираш, — а от време на време спираха, за да отпият по глътка. Когато най-сетне изпразниха чашите си, оставиха ги на тезгяха и отново излязоха на улицата.

Биха се из целия пиратски град на Хук, въртяха се, обръщаха се, всеки се опитваше да спечели предимство. Стигнаха до бръснарницата. Питър подскочи и увисна във въздуха над Хук.

Хук задъхан хвърли мрачен поглед към своето проклятие.

— Питър, последния път сбърка, като дойде в Небивала земя.

Питър се засмя.

— Това май съм го чувал!

Хук тропна с крак вбесен.

— Престани да се рееш там! Слез долу, където мога да те пипна.