Тери Брукс - Хук

На Хук му дойде много и той се хвърли върху Питър с вик на ярост.

Боят започна отново. Хук и Питър връхлитаха един върху друг, мечовете дрънчаха. Хук нанесе коварен удар, но Питър бе твърде бърз. Отклони удара встрани и ловко изби меча на капитана от ръката му. Още едно замахване — по-бързо от светлината — и перуката и шапката на Хук излетяха и се стовариха върху изненадания Дребосък. Без оръжие и без коса, изтощен и победен, Хук падна на колене.

Пан опря върха на меча си в гърлото му.

Хук се огледа и видя шапката и перуката си на главата на Дребосъка.

— Питър, поне достойнството ми… — помоли той. — Взе ми ръката. Дължиш ми нещо.

Питър се приближи до Дребосъка, взе шапката и перуката, захвърли шапката, а перуката подаде на Хук, който я притисна с ръце към гърдите си като непослушно дете.

Мечът на Питър отново опря в гърлото на капитана. Пан заговори строго:

— Ти уби Руфио. Отвлече децата ми. Заслужаваш да умреш, Джеймс Хук.

Хук преглътна, после предизвикателно повдигна брадичка.

— Удряй тогава, Питър Пан! Убий ме!

В очите на Питър пламна огънче — сега, когато най-сетне видя врага си безпомощен. Обзе го буен възторг. Тълпата наоколо притаи дъх — и изгубените момчета, и пиратите.

Питър вдигна ръка.

Хук затвори очи.

— Хайде, свършвай!

Но Питър някак си не можеше да го направи. Нито частта Банинг в него, нито частта Пан можеше да покоси беззащитен враг — та бил той и злодей като капитан Хук.

Усети ръцете на Маги на лакътя си.

— Хайде да си ходим у дома, татко — прошепна тя. — Моля ти се. Той е просто един объркан стар човек, който си няма майка.

— Да, хайде да се махаме оттук, татко — съгласи се и Джек, който дойде и застана до него. — Той вече не може да ни направи нищо.

Хук отвори очи и от тях бликнаха сълзи.

— О, Бог да те благослови, дете мое — промърмори с признателност. Пак сложи перуката на главата си. — Това е добър тон, Джек.

Питър свали меча си и отстъпи назад. Студено погледна Хук.

— Добре, Хук. Вземай си кораба и заминавай. Да не съм видял лицето ти повече в Небивала земя! Обещаващ ли?

Хук преглътна, сякаш имаше в гърлото си нещо, което го задушаваше, и със значителни усилия успя да кимне неохотно. Питър се обърна, затъкна меча на Пан, и хвана децата си за ръце. Изгубените момчета нададоха приветствен вик.

Но не бяха забелязали коварното пламъче в очите на Хук. Нещо изщрака в ръкава на обезоръжената му ръка и в дланта му блесна наточено като бръснач острие.

— Глупаци! — изкрещя той. — Та самият Джеймс Хук е Небивала земя!

Скочи на крака и се хвърли в атака. Питър едва имаше време да отстрани Джек и Маги и капитанът вече беше върху него. Хук блъсна Питър към огромния крокодил и го притисна здраво.

— Ти си лъжец, Хук! — каза Питър през стиснатите си зъби. Не можеше да извади меча си. — Наруши обещанието си!

В зачервените очи на капитана имаше лудост.

— Оттук нататък до края на вечността, когато децата четат за теб, ще стигат до това място и там ще пише: „Така загина Питър Пан!“

И насочи куката си към Питър.

Но точно когато изглеждаше, че всичко е загубено, се появи Менче, стрелнала се кой знае откъде. Тя отклони удара и куката се заби в корема на крокодила. Оттам излетя облак газове и прах и заслепи Хук. Той се замята, но не виждаше нищо. Крокодилът затрепери и се разтресе и будилникът падна от челюстите му. Мина на сантиметри от Хук и тупна зад него. Огромното чудовище се залюля, после се наклони. Чу се стенание, сякаш бяха събудили призрак. Изгубените момчета се дръпнаха назад. Малкото останали пирати се пръснаха с диви крясъци. Питър отстъпи заедно с Джек и Маги.

Хук се мяташе и опасно разклащаше крокодила. Пищеше като луд. Най-сетне излезе от облака, но бе счупил и последните подпори на чудовището и то се наклони към него. Хук се опита да бяга, но се спъна в падналия будилник. Просна се на земята и се замята с ужас в зачервените си очи. Крокодилът падаше с широко разтворени челюсти.

Хуй изохка. Крокодилът се стовари върху него с трясък.

И капитан Джеймс Хук изчезна в гърлото му.

След като прахът се слегна, всички отидоха да надникнат в челюстите на крокодила. Един след друг се навеждаха и поглеждаха с изумени лица.

Капитан Хук го нямаше.

— Къде е отишъл? — искаше да знае Маги. Но никой не можеше да й отговори.

После пак се разнесе вик: „Пир за победата.“ Всички замаршируваха около падналия крокодил и крещяха’: „Няма го вече Хук!“ и „Ура за Пан Мъжа!“