Тери Брукс - Хук

Но не без нещичко за черни дни, разбира се.

Той пъхна железния ключ в ключалката и отвори вратата. Намръщи се свирепо на скупчените пред него пленени деца и те уплашено се разбягаха.

— Джек! Джек! — запищя едно момиченце от прозореца.

— Млъкни, ревла такава! — изръмжа й тъмничарят. — Само ще си взема честно спечеления дял и после… — Млъкна, защото видя момченце да спуска през прозореца въже, изплетено от стари пердета. — Ей! Къде си тръгнал? Махни се от прозореца!

Хлапето побягна и се скри при другите някъде из ъглите. Остана само момиченцето, което продължаваше да вика за помощ. Той го сграбчи и го задърпа.

Питър долетя зад гърба му, приземи се и се озова срещу втори пират, който в този момент влезе през друга врата. Той само погледна Питър, после отпраши натам, откъдето беше дошъл.

Питър се втурна напред. Тъмничарят пусна Маги като горещ въглен и се обърна към него.

Очите на Маги широко се отвориха.

— Татко?

Питър се спусна след тъмничаря и го подгони около един огромен глобус, който дори завъртя на минаване.

— Светът е малък, нали? — рече той и погъделичка гърдите на пирата с връхчето на меча си.

Уплашеният тъмничар се опита да се скрие зад една гръцка статуя, но Питър за секунда се озова зад него. С един тласък събори статуята и тя прикова злочестия пират към пода.

Маги скочи в прегръдките на Питър.

— Татко! — щастливо извика тя.

Той я вдигна и радостно я завъртя, после я притисна към себе си.

— Толкова много те обичам — прошепна й той.

— И аз те обичам — отвърна му тя.

— Никога няма да те изгубя пак.

— Залепете ми марки, господин пощаджия.

Той тъкмо я целуваше по челото, когато Ключалко и още пет-шест изгубени момчета се втурнаха в стаята.

Питър им махна за поздрав.

— Това е дъщеря ми Маги — представи я той и я свали от врата си.

— Здравейте — каза Маги.

— Здрасти — отговориха изгубените момчета колебливо.

Питър вече беше на вратата.

— Ще бъдеш в безопасност под тяхна закрила, докато се върна, Маги — извика й той през рамо. — Трябва да отида да взема Джек. Момчета, пазете я с цената на живота си.

Махна с ръка и се издигна във въздуха.

Ключалко и останалите го изпратиха с поглед, после се обърнаха към Маги. Накрая Ключалко прошепна:

— Ти наистина ли си момиче?

Изгубените момчета вече измитаха от палубите на „Веселият Роджър“ малкото останали пирати. Залостиха горния люк над трюма със затворените пирати и прогониха останалите по мостчето и зад борда. Даже и Тикълс вече го нямаше — взеха му хармониката и Не Питай го изхвърли от кораба. Бъчонко, отегчен от търкалянето по наклоненото мостче, се зае с любимия си четирипосочен пистолет. Местеше се от едно при друго пиратско меле със странното си оръжие, прицелваше се, дръпваше спусъка и от тръбичките в четири различни посоки бликваше воняща течност — право в лицата на зашеметените пирати, които после не можеха да си оправят дишането.

В каютата на Хук Смий прилежно събираше най-ценните съкровища на капитана и ги тъпчеше по джобовете си.

— А какво ще стане със Смий? — повтаряше си той. — Време е Смий да се погрижи за себе си. Наистина е време.

През вратата влетяха биещи се пирати и изгубени момчета и наоколо се разхвърчаха мебели и вещи. Смий отстъпи и се скри зад едно знаме на Червения кръст, което бе конфискувал. Когато двама пирати се приближиха прекалено много с оръжията си, той метна знамето върху главите им, като междувременно свали златната обеца на единия от тях.

— Добро е, добро е — промърмори си той, след като захапа златото, и тръгна към вратата с пълни с плячка джобове и торби.

Пътем мина край една статуя на Хук, спря, изви й носа, а после отвори една вратичка, за да види какво става.

„Човек трябва да внимава“ — помисли си той.

Предпазливо надникна навън.

Хук стоеше на квартердека отново изправен срещу Руфио. Очите му бяха зачервени и опасни. Джек беше зад гърба му, между Джукс и Нудлър.

— Руфио, Руфио — прошепна Хук, за да го предизвика.

Руфио пристъпи с изваден меч и направи финт.

— Куки-муки, пипнах Хуки — отвърна той.

Хук му се присмя:

— За жалост нямаш никакво бъдеще като поет.

Питър летеше към тях с всички сили, но този път не беше достатъчно бърз, Хук и Руфио удариха мечове и започнаха схватката — втурваха се и парираха, отстъпваха и нападаха по дължината на квартердека. Веднъж Руфио, изгуби меча си, после си го върна. Хук удари корабната камбана със силен удар. Беше равностойна битка между мъж и момче, между пиратството и младостта. Накрая коварният капитан заклещи меча на Руфио с куката си и заби своето острие дълбоко в тялото му.