Тери Брукс - Хук

Руфио ахна и падна на палубата миг преди Питър да стигне до него. Питър коленичи отчаян и внимателно сложи главата му в скута си.

Джек се освободи от Джукс и Нудлър, изтича и застана до рамото на Питър. Руфио впери очи в него.

— Знаеш ли… какво ми се иска? — прошепна той. Погледът му се отмести към Питър. — Да имам… баща като твоя.

А след това умря, защото дори и в Небивала земя нещата невинаги свършват добре.

За момент настъпи тишина. Джек се взираше в падналия Руфио. Стомахът му бе станал на топка. Защото въпреки че външно беше копие на Хук, Джек определено бе нещо съвсем друго вътре в себе си — а именно това има значение. Вълнението и възбудата от пиратството отдавна се бяха изпарили. Гневът и разочарованието от това, че е син на Питър Банинг, бяха изчезнали. Татко му бе спазил обещанието си — беше дошъл да вземе Джек и Маги. А спазеното обещание събуди спомените на Джек — спомените за дома и семейството, за спокойните вечери и играта на шах в кухнята, как му четяха и той четеше, за насърчителните и мъдри думи, които му казваха, когато животът му ставаше малко труден, за всички хубави и истински неща у родителите му.

Обърна се към Хук и от очите му бликнаха сълзи. Истинският му баща никога никого не би убил.

— Той беше само едно момче като мене, капитане — каза той с трепереща долна устна. После стисна зъби с нова решителност. — Това не е добър тон, капитан Джеймс Хук! — заяви Джек. — Съвсем не е добър тон.

Хук изглеждаше покрусен.

Питър се изправи. Тръгна към Хук, вдигна меча на Пан, но Джек извика:

— Татко!

Питър се обърна. Синът му бавно клатеше глава.

— Просто ме заведи у дома, татко. Искам само да си отидем у дома.

— Но… но ти си у дома си! — изломоти Хук.

Питър дълго се взираше в сина си, после се наведе и го взе на ръце. Джек свали тривърхата си шапка и с презрение я хвърли към Хук. Със сина си в ръце Питър Банинг си тръгна.

Хук не можеше да повярва на очите си.

— Чакай! Къде отиваш? — попита той със съкрушено лице.

— У дома — спокойно отговори Питър.

Издигна се над кораба и полетя към кея, където пиратите панически отстъпваха, а изгубените момчета владееха положението. Приветстваха го с викове. Изгубените момчета се скупчиха около него, когато той се приземи до мостчето с Джек. Маги също се втурна да ги поздрави и той притисна и двете си деца към себе си, погали ги нежно и ги покри с целувки. Джек се измъкна, свали куртката на Хук и я захвърли.

— Бангеранг! — крещяха изгубените момчета от всички страни. — Пир за победата! Пир за победата!

После Ключалко попита:

— Къде е Руфио?

— Да, къде е Руфио? — повториха и останалите.

— Мъртъв е, нали? — тихо каза Асото.

— Завинаги ли е умрял Руфио? — прошепна Дребосъка.

Питър се опита да отговори, но думите не излизаха от устата му. Изведнъж Хук изкрещя от палубата на „Веселият Роджър“.

— Питър!

Питър не му обърна внимание. Вдигна Маги на ръце, направи знак на Джек и изгубените момчета и си тръгна.

— Питър!

Хук вече пищеше неистово, полудял от гняв. Втурна се към стълбата на квартердека.

— Питър, върни се да се бием! Чуваш ли? Къде отиваш? Не съм свършил с тебе, Питър Пан! Само толкова ли можеш да предложиш? Аз съм шокиран и възмутен! Това не е добър тон!

Маги се обърна към него през рамото на Питър.

— Имаш много, много голяма нужда от майка! — извика му тя.

Капитанът стигна до стълбата тъкмо когато Смий излизаше от каютата му с натъпкани със съкровищата на Хук джобове, с пълна торба през рамо. Промъкваше се към спасителната лодка на кораба, когато Хук го забеляза.

— Смий! — изрева той.

Смий замръзна и затвори очи.

— Стълбата! — излая Хук.

Смий пак отвори очи и на сгърченото му лице се мярна облекчение. Тропна с крак върху палубата, стълбата към квартердека се обърна и голото дърво отстъпи място на червения килим. Хук заслиза, без да каже нищо повече.

Смий се опита да се усмихне.

— Аз… просто изнасях личните ви вещи, капитане… За да не им се случи нещо…

Хук мина покрай него, все едно че го нямаше, и се запъти към мостчето.

— Не можеш да ми избягаш, Питър! — виеше той. Лицето му бе алено като куртката. — Винаги ще бъда най-страшният ти сбъднал се кошмар! Никога няма да се отървеш от мене! Давам ти клетва — където и да погледнеш, ще виждаш бележки, забодени с ками, с подпис ДЖАС. Хук! Ще висят по вратите на децата на децата на децата на децата ти до края на вечността! — Той ритна палубата. — Чуваш ли ме?