Тери Брукс - Хук

— Джек… добре ли си? — бързо попита Питър. — Направи ли ти нещо лошо? Къде е Маги? Обещах, че ще дойда да ви взема. Ето че дойдох. Никога вече няма да ме изгубиш. Джек, обичам те.

Джек не му отговори. Сякаш не го познаваше. Можеше съвсем спокойно да е син на Хук — като че ли не си спомняше, че не е. Поразгледа Питър още малко и се обърна равнодушно.

— „Обещал“ ли каза? — подигра му се Хук. — Ха! Май за тебе това е доста евтина дума, Питър! И „о-думичката“ ли те чух да произнасяш? Кълна се в кокалите на Барбекю, това е истинско нахалство!

Питър не му обърна внимание. Протегна ръка към Джек.

— Джек, дай си ръката. Отиваме си у дома.

Момчето упорито поклати глава.

— Аз съм си у дома.

Хук се изсмя. Присвитите му очи се впериха в Питър.

— Виждаш ли, Питър, сега той е мой син! Той ме обича. И за разлика от тебе аз съм готов да се бия за него. — Скри Джек зад гърба си и заплашително вдигна куката. — Отдавна чакам да ти стисна ръката с това! — изсъска той. — Приготви се да посрещнеш смъртта си!

Питър приклекна и вдигна меча си. Хук направи знак на екипажа си и отдолу се чу тропот. Питър се колеба само секунда, после полетя надолу по стълбите и се изправи пред нападателите си.

Пиратите се нахвърлиха върху него с извадени кинжали и ками. Остриетата проблясваха зловещо. Питър не отстъпваше и успешно отклоняваше ударите, ловък и бърз като котка. Нудлър и Бил Джукс бяха начело, но Питър ги отхвърли встрани, като че ли бяха направени от картон, и те се свлякоха в краката на идващите след тях.

Хук наблюдаваше от квартердека. Извади меча си, без да бърза, и набързо упражни няколко удара. Джек, забравен за момент, гледаше битката, намръщен замислено.

В Питър Пан имаше нещо познато.

— Не го ли познавам, капитане? — попита предпазливо.

— Никога в живота си не си го виждал — отговори Хук през смях и се съсредоточи върху упражненията си.

Пиратите стягаха кръга около Питър, морето от оръжия се приближаваше все повече. Джукс и Нудлър се изправиха на крака и насърчаваха останалите. Питър изчака, докато почти се покатериха върху него, след това литна към небето, кацна на нока и извика на Джек:

— Джек! Джек, изслушай ме! Няма да повярваш, но наистина намерих щастливата си мисъл! Отне ми три дни, Джек, но когато най-сетне я намерих, полетях! Знаеш ли коя е щастливата ми мисъл, Джек? Мисълта за теб!

Хук беше посинял. Завъртя се, спусна се към парапета и преряза въжето на товарната мрежа, която висеше точно над Питър Пан.

Джек инстинктивно нададе предупредителен вик, без да помисли какво казва:

— Татко! Пази се!

Твърде късно. Тежката мрежа се стовари върху Питър и го повали от нока на палубата. Пиратите с крясъци се нахвърлиха върху него, оръжията им блеснаха. Питър се изправи, вдигна високо меча на Пан и нададе бойно кукуригане.

Устата на Джек се отвори.

— Това наистина е татко ми! — прошепна си изумен. — Наистина е той!

Внезапно от всички страни долетяха кукуригания и се появиха изгубените момчета. Изсипаха се наведнъж, със силни крясъци и бойни викове. Лицата им бяха боядисани като за битка. Телата им бяха защитени от брони — шлемове от издълбани кратуни, ризници и наколенници от бамбукови пръчки, завързани с кожени каишки, подплънки, за раменете от дърво и мидени черупки и много, много ярки пера и панделки. Руфио предвождаше първата вълна изгубени момчета. Като от трамплин той скочи върху такелажа на кораба. Кануто на момчетата, „Мрачният отмъстител“, изникна отнякъде досами „Веселият Роджър“. Групата за абордаж незабавно се закатери нагоре. Асото и още няколко хлапета скачаха от кранове и реи, стърчащи от пристана. Други се спускаха по въжета или плуваха във водата и се изкачваха на парапета.

Хук ги гледаше смаян. Беше като дъжд от изгубени момчета. Той сграбчи Смий за ризата.

— Извикай милицията! Имаме нужда от всеки човек!

Смий полетя по стълбите нагоре към палубата на кърмата и задърпа бронзова камбана.

— О, Господи, о, Господи! А какво ще стане със Смий? — мърмореше си той, ентусиазмът му към войната на Хук бе забележимо охладнял.

Изгубените момчета и пиратите влязоха в схватка. Руфио и неговата група наскачаха от такелажа с бойни тояги в ръце и се изправиха срещу стоманените остриета. Питър се бе освободил от товарната мрежа и също се включи. Горната палуба се превърна в бойно поле.

Хук се спусна към парапета на квартердека със светнали очи.

— Кълна се в кръвта на Били Боунс, обожавам добрата война! Чудесно начало на един чудесен ден! — Той се обърна към Джек — За пръв път ще помиришеш кръв, а, синко?