Тери Брукс - Хук

Личицето на Джек пребледня. „Ще помиришеш кръв?“ Започваше да си мисли, че да си пират не е чак толкова хубаво в края на краищата.

Няколко изгубени момчета се появиха на стълбата към квартердека с размахани тояги. Но Хук ги посрещна й ги събори като плочки на домино.

Чуха се нови викове и Бъчонко се показа на пристана с останалите изгубени момчета. Той се втурна по мостчето, събаряйки пирати по пътя си, някои направо във водата.

В средата на кораба Питър и Руфио подреждаха изгубени момчета за първата бойна линия, която да отблъсне готвещото се на квартердека пиратско нападение. Бъчонко и Асото забързаха към тях. От опънатите лъкове и прашки се посипа вихрушка от намазани с лепило топчета и стрели. Пищови и кинжали се разхвърчаха.

Пиратското нападение потъна в какофония от крясъци и вой.

— Стегнете редиците, трюмни плъхове такива! — бясно пищеше Хук. — Спомнете си в какви битки сте се калявали!

Пиратите, разбира се, нямаха представа за какво говори той, но все пак побързаха да се подчинят. Съмнително ли е дали знаеха с какво се захващат, след като не бяха научили нищо от предишните си схватки с изгубените момчета. Но поне бяха упорити, така че пак се хвърлиха напред, надавайки смразяващи кръвта викове и дрънкайки с оръжие.

По указания на Питър изгубените момчета се подредиха в две редици — предната на колене, задната изправена.

— Спокойно, момчета — окуражаваше ги той. — Сега ще им покажем нашата бяла светлина.

Пиратите е вой се втурнаха напред. Мечът на Пан се вдигна.

— Предната редица — заслепи ги! — извика Питър.

Вдигнаха се ред огледалца, които уловиха блестящата светлина на слънцето и я насочиха право в очите на нападащите пирати. Те отчаяно присвиха очи, заслепени от блясъка. Проснаха се на земята един върху друг.

Най-отпред застана Асото. Държеше зловещо оръдие, на което бе закачена клетка с писукащи пилета. Асото завъртя дулото и го насочи към пиратите. От цевта излетяха яйца, който се счупиха в лицата на пиратите. Веднага щом пилетата ги снасяха, яйцата бяха изстрелвани. От оръдието потекоха ручейчета жълтък. Разхвърчаха се черупки. Все по-бързо снасяха пилетата и все по-бързо летяха яйцата.

А сега най-лошото. Асото отстъпи назад и изгубените момчета се престроиха. Вдигнаха бамбукови тръбички и засипаха пиратите и палубата с топчета. Пиратите се подхлъзваха, размахваха ръце и крака и се просваха на земята.

Изведнъж от тъмнината на тунела се появиха още пирати, доведени от камбаната на Смий. Излязоха на светло е извадени оръжия, с яростни викове. Но изгубените момчета бяха готови. Пак бяха строени в две редици. Първата коленичи с катапултчета на рамо. Втората пускаше гнили домати, катапултчетата ги мятаха. Веднъж, два пъти, три пъти. Пиратите отстъпиха назад заслепени и задавени. Подхлъзваха се и рухваха на купчини. Когато една неразумна групичка предприе фронтална атака срещу мостчето, Бъчонко се сви на топка, изгубените момчета го търкулнаха по наклона и пиратите се разпиляха като кегли.

Руфио и още няколко момчета бяха отворили решетката на горния люк. Веднага щом пленяваха някой пират, връзваха го и го пускаха в трюма. Пленниците люто ругаеха. Натъртени, изпръскани с яйца и гнили домати, членовете на екипажа бързо изчезваха от погледа. Тези, които не попадаха в трюма, бяха отблъсквани от мостчето и се разпиляваха на кея. Губеха битката на всички фронтове.

От квартердека Хук наблюдаваше със смесица от отчаяние и ярост. Нищо не вървеше според неговите планове.

— Смий — изхленчи той. — Направи нещо интелигентно!

Смий не се колеба и миг, а се втурна в каютата на капитана. Хук хвърли злобен поглед след него. „Вече трудно се намира добра прислуга“ — помисли си той мрачно.

Запъти се към стълбата на квартердека, решен, че някой трябва да плати за тази несправедливост, и се натъкна на Руфио.

— Хук! — изсъска водачът на изгубените момчета.

Хук се усмихна и го повика с пръст.

Но Питър застана между тях, долетял от горната палуба с вдигнат меч.

— Не, Руфио — заяви той. — Хук е мой.

Без съмнение краят на страшния капитан щеше да настъпи, ако в следващия миг познат глас не бе долетял някъде от пристана.

— Джек! Джек! Помощ!

— Маги! — тревожно извика Питър и отново полетя.

Долу в килията тъмничарят, на когото Хук бе поверил Маги и пленените деца, беше дошъл до заключението, че нещата не се развиват в полза на капитана. Тъй като в момента безстрашният му водач бе зает с друго и пътят, водещ извън града, изглеждаше чист, той реши, че сега е времето да помисли за себе си.