Тери Брукс - Хук

— Кой те приспива, капитан Хук? — тихо попита Маги.

Усмивката на Хук се накъдри като краищата на мустаците му.

— Дете, аз командвам всички пирати в Небивала земя. Никой не приспива капитан Хук. Сам се приспивам.

Тя впери в него ясния си поглед.

— Ами ето защо си толкова тъжен. Нямаш си майка.

Хук изглеждаше смутен. За миг сякаш се готвеше да възрази, да отрече факта — като че ли някъде в дълбините на паметта му лежаха отломките от едно време, когато твърдението на Маги не е било вярно.

Но после просто сви рамене.

— Не. Тъжен съм, защото си нямам война.

Маги бавно поклати глава.

— По цял ден даваш заповеди, командваш, караш хората да вършат разни неща. Никой не се грижи за тебе. Една майка би се грижила за теб. Имаш много голяма нужда от майка. Много, много голяма.

Хук замислено я гледаше. Очите му се плъзнаха към децата, които тя беше приспала с песента си, и за миг лицето му омекна.

После стоманата се върна и мекотата изчезна. Стана, без да пророни и дума, и гордо се отдалечи.

Тик-так. Тик-так. Тик-так.

Звукът бе настоятелен, силен и ужасяващ. Дори и в съня си Хук не можеше да му избяга. Той го преследваше неумолимо. Нахълтваше в сънищата му — призрак от миналото му, със зловещо познато лице.

Тик-так. Тик-так. Тик-так.

Крокодилът изпълзя от дълбините на сандъка на Дейви Джоунс, измъкна се от небитието, където го беше изпратил Хук. Търсеше отмъщение — още една, по-голяма хапка. Ръката не го беше заситила, само беше изострила апетита му. Крокодилът се замята нагоре по корпуса на „Веселият Роджър“, челюстите му нетърпеливо се отваряха и затваряха, очите му светеха. Хук се опита да избяга от него, разбира се. Опита се да побегне. Но установи, че не може. Ботушите му бяха приковани към палубата. Опита се да ги събуе, но видя, че чорапите му са залепени за тях. Дърпаше се и стенеше ужасен, решен да се освободи, та ако ще да остане без кожа на стъпалата.

Някой се присмя на нещастието му. Край него стоеше Питър Пан с весело отметната назад глава, с пирони и чук в едната ръка и гърне с лепило в другата…

Тик-так. Тик-так.

Хук лежеше в леглото си свит на кълбо, завит презглава под одеялата. Лицето му потръпваше при всяко тиктакане, така че мустаците и веждите му подскачаха като чарковете на преследващия го будилник.

Тик-так. Тик-так.

Най-сетне се събуди. Рязко отвори едното си кървясало око — над него веждата все още потрепваше, както и мустакът под него. Окото диво се взираше в нищото. Изразяваше едновременно и ужас, и ярост. Хук отметна завивките и изскочи от леглото. Нощницата му се изду като платно. Куката му зловещо проблясваше в светлината на ранното утро. Той трескаво се оглеждаше и се мъчеше да разбере откъде идва ужасният звук. Озърна се наляво и надясно. После нагоре и надолу. Повдигна се на пръсти, за да прегледа плота на писалището. Свлече се на колене и надникна под леглото. Втурна се към прозорците откъм кърмата и надзърна надолу към ватерлинията и нагоре към бордовия парапет.

Нищо!

Почервенял от гняв, очите му присвити до цепчици, той излетя през вратата на каютата на квартердека.

Тик-так. Тик-так. Тик-так.

Той се обърна и тръгна по посоката на звука по страничните стълби към Дългия Том на палубата. Вече цялото му тяло потрепваше ритмично.

Не можеше да се е върнал, нали? Не и след като най-сетне го беше убил! Не и след като го бе препарирал й сложил на площада!

Хук уплашено огледа празната палуба и накрая спря поглед върху хамака, в който спеше Джек Банинг.

Бавно, предпазливо се приближаваше и с всяка негова крачка тиктакането ставаше все по-силно. Щом стигна до момчето, спря и се затресе, сякаш снежна буря го бе застигнала гол. Протегна треперещата си кука — по-близо, още по-близо, после я напъха в джоба му.

Извади я заедно с джобния часовник, който Питър Банинг бе подарил на сина си.

Тик-так. Тик-так. Тик-так.

Постоянният, монотонен, ужасен звук гърмеше в главата му. Ръката му потрепваше и замръзваше, потрепваше и замръзваше. Хук държеше часовника между палеца и показалеца си и го гледаше, сякаш бе отровна змия. Цялото му тяло се тресеше, а очите му пламтяха като огън. Лицето му от грозно стана отвратително. Тръгна напред като изпаднал в транс и сянката му падна върху спящия Джек. Бавно, предпазливо вдигна куката.

В този миг Джек се събуди. Очите му, още сънени, се отвориха и през прозявката си видя ужасната заплашителна фигура да се надвесва над него. Ококори очи, зърна лицето и куката на Хук и веднага пак ги затвори. Сви се под завивките, притихна и зачака…