Тери Брукс - Хук

Джек развълнувано ръкомахаше и усмивката му бе ослепителна.

„Какъв прекрасен, чудесен ден!“

Училището в каютата на Хук практически свърши с откриването на сандъка с бейзболните картички. После Смий и Хук заведоха Джек на палубата и оттам по мостчето на кея, където пиратите се упражняваха в бой с кинжали. Хвърляха се един срещу друг и остриетата на оръжията им проблясваха на слънцето. Без да спира, Хук преведе боцмана и Джек право през средата на битката, сякаш не забелязваше опасностите. Крачеше между смъртоносните железа, без да трепва, а Джек и Смий го следваха с приведени глави и ококорени очи.

От другата страна на убийствената схватка Хук спря, извини се на Джек, грабна кинжала на Смий, раздели последната двойка пирати и влезе в битка с единия.

— Парираш и нападаш. Парираш и нападаш. — Накара злочестия пират да отстъпи. — Накланяш се надясно и…

Уф! Промуши противника си бърз като светкавица.

— Хиляди дяволи, видя ли това, Смий? — Хук изсумтя, когато пиратът се свлече в краката му. — Прегъна си коляното!

Смий размаха пръст срещу нещастника.

— Трябва да се съсредоточаваш! — смъмри го той.

— Напрягаш мускула-отвеждач и движението само идва! — добави Хук.

На Джек му се стори, че пиратът кимна покорно точно преди да умре. Поне Смий очевидно намери някаква причина окуражително да го потупа по гърба.

— На закуска! — обяви Хук.

Онемял, зашеметен и все пак приятно възбуден, Джек последва Хук и Смий през портите, над които пишеше КЕЙ „ДОБРА ФОРМА“, надолу по пристанището към града. Наоколо беше пълно с пирати — живописни в пъстрите си дрехи, шумни и весели. Момчето се чувстваше като на карнавал с някаква нова атракция, с някаква чудесна случка зад всеки ъгъл. Имаше фокусници, татуирани мъже, огнегълтачи и екзотични жени, каквито не бе виждал никога преди. Един продавач на препарирани животни привлече вниманието им. Смий грабна озъбен крокодил и се престори, че преследва Хук, докато капитанът не му хвърли поглед, който би стопил и лед.

Най-сетне свиха към една врата. На табелата над нея пишеше: ТАВЕРНА. ЗАКУСКАТА СЕ СЕРВИРА В МОМЕНТА. БЕЗДЪННАТА ЧАША КОКА КОЛА.

Вътре по столовете се изтягаха пирати — някои пушеха, други лъскаха ножове, неколцина четяха изпомачкани броеве на вестниците „Пайрът тудей“ и „Дейли пайрът“. На масите също седяха пирати, наведени над чинии, препълнени с пасти с крем, банички, торти и всякакви сладкиши. Пиеха кока-кола от високи чаши. За Хук имаше запазена маса. Той и Джек си разделиха огромна бананова торта, върху която Смий постоянно трупаше разбита сметана. Джек предварително беше предупредил Хук — доста притеснен, че му се налага да направи това, — че не му позволяват да яде сладкиши преди закуска. Капитанът обаче просто се изсмя и заяви, че в неговия град точно сладкишите са закуската.

Оттам отидоха на площада и си направиха конни състезания. Хук яздеше Тикълс, Джек яздеше Смий, а другите пирати се яздеха един друг. Надбягваха се около огромния крокодил и диво крещяха. Макар че Хук доста настоятелно пришпорваше Тикълс с куката, Джек победи. Момчето си помисли, че имаше възможност капитанът нарочно да го е оставил да спечели, но се забавляваше толкова добре, че не го беше грижа.

После плаваха с лодка във въображаема буря. Хук, Смий и Джек седяха в спасителна лодка. Група пирати я държаха нависоко и силно я клатеха, а други пирати и жители на пиратския град удряха мечове, за да изобразят светкавици и гръмотевици, и размахваха чаршафи и кърпи, за да направят вятър. Донесоха ведра с вода, като че ли наистина бяха в морето, което заплашваше да прекатури лодката и да ги изпрати при Дейви Джоунс. Колко приличаше на истинско!

Накрая имаше пиратска строева подготовка. Джек командваше, а Хук го наблюдаваше с одобрение. Момчето караше все по-силно негодуващата тълпа пирати да марширува по палубите на „Веселият Роджър“, докато накрая без малко да се стигне до бунт.

„Какъв ден — страшна работа!“

Но вече наближаваше краят му. Спомените се въртяха в главата му, а Джек се усмихваше и се чудеше какво ли още ще се случи. За утре Хук бе обещал нови приключения. Трябваше само да почака!

Мечтанието му бе прекъснато от развълнувано гласче, което викаше името му:

— Джек! Джек!

Той сведе очи надолу към пристана и зад решетките на затворническа килия зърна изцапаното личице на едно момиченце.

— Какво си въобразяваш, че правиш? Защо играеш с него? Погледни ме, Джек! Мислиш си, че си много забавен, но не си! Нямаше да се държиш така ако мама и татко бяха тук!