Тери Брукс - Хук

— Не, капитане! Дръжте барута си сух, капитане! — Ръката на Смий ловко похлупи часовника и почти заглуши тиктакането. — Капитане — замоли се той, — малкият немирник изобщо не е знаел.

Хук рязко се обърна и се втренчи в боцмана, който неволно отстъпи. После лудостта изчезна, гневът утихна. Хук се изправи и кимна. Усмихна се мрачно.

— Да, Смий, точно така. Да наказваме госта си за случайно внесената контрабанда? Това не е добър тон!

Усмивката му залиня, той заскърца със зъби и изтръгна часовника от несигурната ръка на Смий.

— За това има само едно място, Джек — заговори Хук на момчето, чиито очи все още бяха като чаени чинийки. — Бързо към музея!

Издърпа Джек от хамака с гръмогласен смях, прегърна го с една ръка така, че къдриците на перуката му се завряха в носа и го накараха да се разкиха. Те навлякоха пиратските си дрехи и тръгнаха — Хук и Джек хванати за ръка, Смий по петите им. По мостчето, после на пристана, през тунела на кея, след това през пиратския град и тълпите раболепни пирати, докато най-сетне стигнаха до някакъв тъмен стар корпус, подобен на пещера и съвсем изоставен. Влязоха и сякаш прекрачиха от циркова арена в църква.

Но това не беше църква, а огромна стая, пълна с часовници с всякаква големина и форма. Някои много стари, други нови. Големи и малки. Едни бяха внушителни салонни часовници, други скромни будилничета. Ръчни и джобни. Дървени, инкрустирани със злато и сребро, пластмасови и метални, с разни шарки. Циферблатите приличаха на лицата на слънцето и луната или пък на мишките и хората. Висяха по стените, лежаха по масите. Стояха мирно като часовои и се гърчеха по металните каишки като насекоми: Беше пълно с тях — стотици, може би хиляди. Джек изумен оглеждаше невероятната колекция.

После изведнъж усети, че нещо не е наред. След миг разбра какво е.

Нито един от часовниците не работеше.

Хук вдигна ръкави собственически посочи изобилието.

— Моят собствен, персонален, чудесен музей, Джек! Не е ли великолепен! Цяло съкровище от счупени часовници! Някога всеки от тях е тиктакал, но никога вече! Заслушай се, момко.

Джек се огледа със съмнение.

— Не чувам нищо.

— Именно! В това е цялата работа! — Хук ликуваше. Втурна се през стаята към един особено безвкусен стар часовник със смарагди и с издълбани в дървената му повърхност риби. — Това беше будилникът, който стоеше до леглото на самия Барбекю. Някога Барбекю бе ужасът на седемте морета. Страхуваха се от него почти колкото и от мене! — Хук се ухили широко. — Счупих часовника му веднага след като влачих самия него под кила на кораба за наказание. — Обърна се към Смий и добави: — Но пък много учтив човек — такъв си остана Барбекю и до последния дъх.

И Смий се ухили.

— Тъй, тъй, капитане. Истинска прогнила стара бъчва — жив дявол! А корабът му така хубаво гореше в синьото море!

Двамата избухнаха в смях и опряха рамене, за да не паднат. Джек, вече забравил страха си, бе заинтригуван от новото чудо. Взе часовника на Барбекю да го разгледа. Щом го вдигна, двете му стрелки внезапно се удариха една о друга и изщракаха.

Хук моментално подскочи, изтръгна се от Смий и бясно се завъртя с нов ужас в очите.

— Какво е това? Смий, какво чувам? Не! Тиктакане! Тиктакане, Смий!

Смий веднага го подкрепи.

— Капитане, не, нищо не тиктака, няма какво да тиктака — всичко е станало на прах, кълна се в старите си кокали…

Но Хук нямаше никакво намерение да рискува. Сграбчи будилника на Барбекю от ръцете на Джек и го счупи още веднъж. Удряше го с куката си, после го хвърли на земята. Джек го гледаше смаян, с отворена уста.

— Много добре! — заяви накрая Хук. Тривърхата шапка и перуката му се бяха изкривили. Оправи ги превзето. — Така ти се пада, щом ще ми тиктакаш! — Затропа с крака по счупените парчета. — Ето ти още — защото снощи вечерята се забави.

Внезапно спря и хвърли поглед към Джек с лукаво пламъче в очите.

— Искаш ли да ми направиш компания, момче? — попита той и небрежно му подхвърли джобния часовник. — Хайде. Знаеш какво трябва да направиш.

Джек се вгледа в него за миг, после пламъкът от очите на Хук като че ли се прехвърли в неговите. Вдигна часовника нагоре, хвърли му мрачен поглед и го удари в земята.

— Ето ти, защото винаги трябва да съм вкъщи за вечеря! — извика възторжено той и се включи в играта. — Все едно дали съм гладен, или не!

Хук весело се засмя и метна на момчето още един часовник. Джек го пусна на пода и скочи върху циферблата. Хук му хвърляше още и още часовници. Джек ги пускаше на земята и ги чупеше.