Тери Брукс - Хук

— Капитане, престанете — сгълча го Смий и размаха ръце.

Хук се изпъчи, надигна се в цял ръст.

— Този път никой не може да ме спре, Смий. Сбогом!

Той издаде челюст напред и сложи пръст на спусъка. Притвори очи, но тайничко надзърташе от ъгълчетата. Като видя, че Смий се колебае, изпищя:

— Смий!

Смий се втурна, пъхна пръст между капсулата й ударника точно когато спусъкът бе дръпнат и изкрещя от болка. Хук му изсъска в отговор, извади нахалния пръст и завря цевта на пищова в носа му. Смий я сграбчи с две ръце и се опита да я насочи нагоре. Затанцуваха наоколо, борейки се с пищова и един с друг.

— Искам да умра! — виеше Хук. — В Небивала земя вече няма приключения! Това е проклятие — един дебел Пан! Остава ми само смъртта!

— Капитане, това не е отговор, капитане — пухтеше Смий срещу цевта.

Блъснаха се в масата с вечерята и се стовариха върху нея. Тя ги удържа само миг, после рухна и наоколо се разхвърчаха трески. Пищовът на Хук гръмна с оглушителен трясък. За щастие Смий бе успял да го отклони от носа си. Куршумът изсвистя край ухото му, заби се в копието на „Веселият Роджър“ и го потопи. Хук и Смий се взираха изумени, докато корабчето изчезваше в облак от мехурчета. Все още бяха вкопчени един в друг, преплели ръце и крака, задъхани от борбата.

— Дори това — прошепна Хук — не е толкова приятно, колкото беше.

Той се изтръгна, изправи се, изтупа трохите и изглади гънките на куртката си, опипа си мустаците, вдигна стола си, седна и се зае с отговорната задача отново да зареди пищова.

Смий завъртя очи, въздъхна шумно и стана на крака след капитана си. По брадата му имаше сладкиш, а на носа му — мармалад. Когато пищовът бе зареден, Смий бързо се пресегна — опитваше се да не изглежда прекалено неспокоен — и го взе от ръцете на Хук. Потупа капитана по рамото, сложи пищова в чекмеджето на едно писалище от времето на кралица Ана и здраво го заключи.

— Хайде сега, капитане — каза му успокоително. — Нещата ще изглеждат по-добре утре сутринта. Хайде да ви слагам да си лягате. Смий ще ви завие. Хайде, бъдете добричък, капитане. Нали знаете, че приличате на занемарена кърма, ако не сте си починали както трябва.

Хук го погледна благодарно, в очите му се четеше изтощение. Смий се приближи към голяма дървена манивела на стената и започна да я върти. Леглото на Хук бавно се спусна от тавана и най-сетне спря над картата на Небивала земя.

Смий пак прекоси каютата.

— Тъй де, я да попитам — поде той. — На какво ще прилича светът без капитан Хук? А?

Той поведе Хук като малко дете и го сложи да седне на ръба на леглото.

— Добър тон, Смий — тихо каза Хук, в очите му имаше нещо, което леко напомняше благодарност. — На какво ще прилича светът без капитан Хук?

Под внезапния напор на чувствата си той прегърна Смий и го притисна към себе си, както би постъпил с отдавна загубен приятел — ако някога бе имал такъв.

Смий внимателно се освободи, като държеше куката под око.

— Капитане, на мен ми се струва, че ви трябва някоя пакост, за да се разсеете от тази работа с Пан.

Нос в нос, те се гледаха втренчено. Смий протегна ръка и свали тривърхата шапка на Хук, после се наведе да събуе ботушите му. Хук загуби почти цяла стъпка от ръста си.

— Първата ни работа утре сутринта ще е да изстреляме няколко изгубени момчета с Дългия Том. Това би трябвало да свърши работа.

Дългия Том беше чудовищното оръдие на палубата при кърмата. Той бе любимото оръжие на Хук. Капитанът се замисли за миг, после унило поклати глава.

— Винаги можем да убиваме изгубени момчета — изхленчи той. — Не искам да убивам изгубени момчета. Искам да убия Пан!

Смий разкопча куртката и я свали от раменете му. Отдолу имаше подплънки, които трябваше да го правят двойно по-едър, мускулест и корав. Сега, без тях, седеше прегърбен на леглото и изглеждаше наистина много дребен.

— Не се измъчвайте, капитане — продължи Смий, без да обръща внимание на това, което бе виждал вече безброй пъти. — Това няма да ви свърши работа и за един грош. А и не можете да оставите хората да ви видят в подобно състояние, нали така? — Той млъкна за миг, преди да поднови усилията си. — Погледнете нещата и откъм хубавата страна, капитане. Все още можете да правите каквото си искате с розовобузите му хлапета.

Хук тръсна абаносовите си къдрици й те се заизвиваха като змии.

— О, Смий, това съвсем не би било добър тон. Ужасно! Да убиеш беззащитните деца на беззащитен враг? Мислех, че ти е ясно.