Тери Брукс - Хук

Близнаците се спогледаха.

— За какво говори тя? — попитаха те в един глас.

Платноходката и Руфио настигнаха Питър няколко секунди по-късно и го изблъскаха от улея. Той падна и не можеше да си поеме дъх. Как можеше да му се случва всичко това? Наоколо изгубените момчета радостно крещяха. Питър се изправи на колене — само за да види, че цветята отново го подушват. Изглежда им харесваше лепилото. Той ги плесна с ръка, стана на крака и пак побягна.

Изгубените момчета се втурнаха да го преследват с доволни викове. За тях всичко беше игра.

— Помощ! — виеше Питър.

— Помощ! — виеха момчетата.

Асото излезе начело на глутницата, сложи стрела в лъка си, прицели се и я пусна. Тя се залепи за задните части на Питър и подскачаше докато той тичаше.

— Задна стрелба — пет хиляди точки! — тържествуващо изрева Асото и килна цилиндъра си назад.

Не Питай завъртя Бъчонко и таблото с точките към него.

— Нищо подобно! Удар в задните части — двеста точки.

Асото сърдито му обърна гръб.

— Ще се оплача от тебе!

— Аз двойно ще се оплача от тебе! — не му остана длъжен Не Питай.

Менче се стрелна между тях и събори таблото с резултатите.

— Аз ще се оплача от всички вас! Пан ви е капитан! Той има нужда от вас!

А пред тях Руфио замеряше бягащия Питър с прашката си. Менче полетя, за да го спре, сграбчи рошавата му червено-черна коса и го събори на земята.

— Руфио, ти си майстор на меча! Научи го! Трябва да го накараме да си спомни кой е!

Но усилията й бяха напразни. Изгубените момчета продължиха преследването и прекараха Питър през бамбуковата порта към убежището във вътрешността на нивга-дървото. Той влетя през покритата с рисунки и надписи порта, останал почти без сили и без дъх — беше сигурен, че е пред прага на сериозен сърдечен удар. Беше в плен, заобиколен от изгубени момчета. Много от тях сега бяха на саморъчни скейтбордове и ролкови кънки, профучаваха и се въртяха около него, пързаляха се нагоре-надолу по наклонените стени, крещяха, викаха и подскачаха. Някой дриблираше с баскетболна топка. Друг правеше акробатични скокове над главата му. Няколко изгубени момчета се люлееха на лиани. Питър тичаше ту в една, ту в друга посока, но нямаше как да избяга.

Накрая отново се обърна към входа, през който бе влязъл — но там го чакаше Руфио, стъпил върху бамбуковата порта. Водачът на изгубените момчета скочи на земята и вдигна високо меча си. Питър се олюля, препъна се и спря.

Руфио с един скок се озова пред него и закачливо потупа рамото му с меча.

— Край с тебе, шегобиецо.

Питър примигна.

— Какво, по дяволите?

После по една лиана се спусна и Асото. Щом се приземи, освободи ръцете си, извади бойната си тояга и тупна Питър за втори път.

— Бангеранг! — изкрещя той.

Руфио сграбчи смаяния Питър и го блъсна в оградата. Питър се опита да се покатери, вече съвсем объркан — започваше да си мисли, че е попаднал в лудница. Не успя да се пребори с бамбука, свлече се на земята и се намери в плен на заобиколилите го изгубени момчета, които думкаха с бойните си тояги, тропаха с крака и надаваха победни викове.

Руфио с презрение изправи Питър на крака.

— Виж какво, ако си Пан, докажи го. Я да видим как летиш!

Чу се шепот: „Литни, литни“, който бързо прерасна в крясък.

— Литни! Литни! Литни! — завикаха всички и нетърпеливо зачакаха.

Питър ги гледаше безпомощно.

— А можеш ли да се биеш? — попита Руфио.

Изгубените момчета изтеглиха мечовете си и ги насочиха към Питър. Асото напъха един меч в ръцете му. Питър го държеше с празен поглед, докато Руфио не го изби.

— Последен въпрос, татенце — обяви Руфио. — Можеш ли да кукуригаш?

Питър дълбоко пое дъх и издаде звук, доста близък до кудкудякането на кокошка. Руфио отвратено запуши уши. Изгубените момчета изпъшкаха и започнаха да му се присмиват.

Менче отново се появи и се нахвърли върху тях.

— Глупави магарета! Още отначало можех да ви кажа, че той няма да успее да направи никое от тези неща! Той не може да играе дори прости игри! Забравил е как! Това, което има значение, е, че Хук е пленил децата му и аз имам три дни, за да го подготвя да се бие с капитана! Той има нужда от помощта на всички ви!

От морето лица се чу тих, учуден глас:

— Нима Питър Пан има деца?

— Семейство, отговорности и доста пари — тържествено ги осведоми Менче. — Но той все още си е нашият Пан.

Руфио изръмжа нещо неразбираемо, избута изгубените момчета по-далеч от оградата и с меча си нарисува една черта на земята. Прекоси чертата, застана сам зад нея и посочи към Питър.