Тери Брукс - Хук

— Сега внимавайте, ученици. Днешният урок е дълъг. Темата му е „Защо родителите мразят децата си?“.

Щом пак погледна към дъската, Маги се наведе към Джек и прошепна:

— Родителите не мразят децата си!

С ъгълчето на окото си Хук наблюдаваше момчето. Джек не изглеждаше толкова сигурен, колкото сестра му. Той й пошушна нещо. Хук не чу какво, но не му беше и нужно — разбра по реакцията на Маги.

— Не е вярно! — настоя тя сърдито. Като, че ли се помъчи да намери доказателство, после възкликна: — Мама не ни ли чете приказка всяка вечер?

Хук бавно се обърна, все още усмихнат, и посочи Маги.

— Ти, сладката малка палавница на първия чин. Защо не споделиш мислите си с целия клас?

Направи широк кръг, сякаш имаше и други освен тях двамата, които искаха да чуят какво казва Маги. Момиченцето пребледня, но решително вирна брадичка.

— Казах, че мама всяка вечер ни чете приказки, защото много ни обича! — високо заяви тя.

Хук се престори на изненадан.

— Обича ви? — Повтори думите, сякаш се съмняваше във валидността им. Погледна боцмана си многозначително. — Това е о-думата, нали, Смий?

Смий с укор поклати глава. Хук пристъпи напред и застана пред децата, после бавно, преднамерено прокара куката си през средата на чина.

— Да ви обича? Не, не мисля така. Тя ви чете, за да ви замайва, за да ви накара да заспите, за да може да остане за три нещастни минути сама — без вас и вашите глупави, неумолими, непрестанни, неизчерпаеми, непрекъснати досадни искания! — Хук наклони глава на една страна и започна да ги имитира: — „Той ми взе играчката! Тя ми скри мечето! Дай си ми бонбона! Пишка ми се! Не искам да си лягам!“ Искам, искам, искам! Аз, аз, аз! Моето, моето, моето! Сега, сега, сега! — Той понижи глас. — Мама и татко трябва да ви слушат по цял ден и затова ви мразят! Разказват ви приказки, ЗА ДА ВИ НАКАРАТ ДА МЛЪКНЕТЕ!

Устните на Маги трепереха.

— Не е вярно! — После продължи по-тихо. — Ти си лъжец!

Хук веднага се дръпна и притисна сърцето си с ръката и куката.

— Аз? Да лъжа? Никога! — Усмивката му беше весела и жестока. — Истината е много по-забавна, миличка. — След това си придаде трагично примирен вид. — Преди да се родите вие, те стояха будни цяла нощ само за да видят изгрева. После спяха до обяд. Вършеха най-различни глупави неща без особена причина. Смееха се много силно. Играеха най-различни игри и пееха всякакви песни. Сега не правят нито едно от тези неща, нали? — Той замълча. — Преди да се родите… — въздъхна Хук с копнеж, — те бяха много по-щастливи. — Хвърли бърз поглед към Смий. — Прав ли съм?

— Щастливи, като делфини в дълбокото синьо море, капитане — съгласи се Смий.

Двете деца потръпнаха, защото имаше възможност това да е вярно. Хук бе изключително доволен.

— Не виждате ли какво сте им причинили? — попита той и ги погледна умолително. — Стоварили сте им отговорности! Накарали сте мама и татко да пораснат! Как биха могли да ви обичат след това?

Стресна ги чукане на вратата. Хук измърмори нещо под носа си и пиратът Тикълс подаде глава.

— Капитане? — колебливо рече той.

— Да, какво има, Тикълс?

Смий се втурна и бързо му пошушна нещо на ухото.

— Много добре! — изръмжа Хук. — Какво има, Тикълс?

Пиратът се сви.

— Капитане, време е да дадете заповед на наказателния взвод!

Хук го отпрати с небрежен жест. Направи няколко широки крачки до вратата, отвори я широко и изрева: „ОГЪН!“

Някъде навън изгърмяха кремъклийки и после пак настъпи тишина. Маги седеше със затворени очи.

Тикълс се опита да се измъкне незабелязано, но се сблъска с Хук, Те се гледаха, опрели корем в корем.

Хук подуши. Носът му недоволно се сбръчка.

— Довечера за теб ще има баня, Тикълс — изсъска той и изрита пирата навън.

Затвори вратата, без да погледне през нея, и отново се върна пред черната дъска.

— Дойде време за страшното изпитване — обяви той.

Пак завъртя дъската и когато тя спря, написа думите: ОБИЧАМ ТЕ. Обърна се към децата и изчака Смий да раздаде празните листове. Доволно си помисли, че всичко върви много добре.

— Готови ли сме вече? — попита. — Добре. Какво искат да кажат родителите ви в действителност, когато ви казват: „Обичам те“?

Маги развълнувано вдигна ръка, забравила за миг решението си, че всичко това не й харесва и че няма да участва в играта.

— Аз знам! Аз знам! — Пое дълбоко дъх. — Искат да кажат, че през цялото време ги правим наистина, наистина, наистина щастливи!

Хук поклати глава.